3.36. Какви са последиците от кръщението?
Исус поверява на Църквата задачата да превърне всички хора в Негови следовници, като ги кръщава и поучава (Мат. 28:19-20). Кръщението е много важно: „Ако някой се не роди от вода и Дух, казва Исус, не може да влезе в царството Божие” (Иоан. 3:5).
Кръщението поставя началото на нова, лична връзка с Бог, на нов живот в Христос, което изисква и нов начин на живот. За да получи подкрепа и да успее да преодолее влечението си към злото, кандидатът за кръщение се помазва с елея на катехумените (виж Туит 3.30). След кръщението той е помазван с миро в знак на това, че чрез Светия Дух той споделя служението на Исус като цар, пророк и свещеник (виж Туит 3.30). Кръщелната свещ показва, че подобно на Исус той също трябва да стане светлина на света (Мат. 5:14).
# Божие чедо
Чрез кръщението ние сме възприемани като Божии чеда. От този миг ние ставаме част от Неговата Църква, от голямото християнско семейство (виж Туит 2.1). Това тайнство отмива първородния грях, отделянето от Бог, което е последица от първия грях на Адам (ККЦ 405; виж Туит 1.4). Кръщението измива и опрощава и личните грехове, т.е. тези, които са били извършени доброволно. Кръщението поставя началото на нов, свръхестествен живот с Христос. Умираме за нашия стар начин на живот, за да израснем в новия живот в Него (Рим. 6:3-6). От този момент нататък Светият Дух ни помага да живеем като добри християни (1 Кор. 12:13). За греховете, които извършваме след кръщението, можем да потърсим прошка чрез тайнството на Покаянието и помирението (виж Туит 3.38).
# Рано или късно?
Ако личните грехове се опрощават чрез кръщението, защо да не изчакаме до края на живота си, за да се кръстим? Така човек може да продължи да води греховен живот колкото се може по-дълго и все пак да отиде на небето, нали? Единственият проблем в този възглед е, че никой не знае кога ще умре. Другият е, че Бог не прощава нашите грехове, ако не съжалим за тях истински: а как може да съжалява човек, който умишлено извършва грехове колкото се може по-дълго? Тънките сметки или личният интерес нямат място в добрите отношения, особено в отношенията с Бог.
Ако съзнателно и без основателна причина отлагате кръщението, не може да обичате истински Бог! Не е нужно да бъдете съвършен, за да се кръстите: най-важно е да копнеете за приятелство с Бог.
# Твърде късно?
И все пак никога не е твърде късно в живота да се помирите с Бог: човек, който съжалява за греховете си, може да получи кръщение дори и преди смъртта си. Ако той умре, преди да бъде кръстен, в определени случаи това може да се смята за кръщение по желание и да има същите последици като същинското тайнство. Църквата вярва, че некръстен човек, загинал заради вярата си в Исус, получава кръщение по кръв, какъвто е случаят на децата, убити от Ирод, когато той се опитва да убие Исус (Мат. 2:16).
Чрез кръщението ставаме деца на Бог и членове на Църквата. Първородният грях и личните грехове се измиват.
Тайнството Кръщение
Повторяемо: Не
Служител: Епископ, свещеник, дякон (в изключително положение всеки може да кръщава)
Резултат: Кръстеният става чедо на Бог и член на Църквата; първородният грях е измит, личните грехове са простени, приет е Светият Дух
Материали: Вода
Действие: Трикратно изливане или потапяне във вода
Слова: „(Името), аз те кръщавам в името на Отца и Сина и Светия Дух“
Дете или възрастен?
Първите християни са възрастни хора, съзнателно решили да последват Исус. Ако те са имали деца, и те са били кръщавани и възродени в Христос. Добрите родители обичат своите деца и им дават всичко, от което те имат нужда. Тъй като връзката с Бог чрез кръщението е толкова важна за спасението, католиците искат да дадат този дар на своите деца.
След кръщението децата са възпитавани във вярата, за да могат впоследствие те съзнателно да направят избора си и да последват Исус в Католическата църква. Най-големият дар, който родителите могат да дадат на своите деца, е личната връзка с Бог
Тайнството Кръщение
Какви имена получава първото тайнство на въведението?
Нарича се преди всичко Кръщение по причина на централния обред, с който се извършва: кръщавам означава „потапям“ във вода. Който се кръщава е потопен в смъртта на Христос и възкръсва с Него като „нова твар“ (2 Кор. 5:17). Това тайнство се нарича още „банята на възраждането и обновата от Дух Свети“ (Тит. 3:5) и „просвещение“, защото кръстеният става „син на светлината“ (Еф. 5:8).
Какви предобрази на Кръщението има в Стария завет?
В Стария завет има различни предобрази на Кръщението: водата, извор на живота и смъртта; Ноевият ковчег, който спасява чрез водата; преминаването през Червено море, което освобождава Израил от египетското робство; преминаването на река Йордан, с което Израил влиза в Обетованата земя, образ на вечния живот.
В кого се осъществяват тези предобрази?
В Исус Христос, Който в началото на Своя обществен живот се остави да бъде кръстен от Йоан Кръстител в реката Йордан. Кръвта и водата, които потекоха от прободените гърди на разпнатия Христос, са образи на Кръщението и на Евхаристията, а след Своето Възкресение, Той дава на апостолите тази мисия: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28:19).
Откога и на кого Църквата дава Кръщението?
Още от деня на Петдесетница Църквата дава Кръщението на всеки, който вярва в Исус Христос.
В какво се състои основният обред на Кръщението?
Основният обред на това тайнство се състои в потапянето във вода на кръщавания или поливането на главата му с вода, като същевременно се призовава името на Отец, Син и Свети Дух.
Кой може да получи кръщението?
Кръщението може да получи всеки човек, който още не е кръстен.
Защо Църквата кръщава деца?
Тъй като са родени с първородния грях, те имат нужда да бъдат освободени от властта на Лукавия и да бъдат преселени в царството на свободата на Божиите чеда.
Какво се изисква от кръщавания?
От всеки кръщаван се изисква изповед на вярата. Тя се изразява лично от кръщаващия се, когато е възрастен, или от родителите и от Църквата, когато е дете. Също кръстникът или кръстницата, а и цялата църковна общност вземат част от отговорността в подготовката за Кръщението (катехуменат), както и за развитието на вярата и кръщелната благодат.
Кой може да кръщава?
Епископът и свещеникът са общоприетите служители на Кръщението; в латинската Църква също и дяконът. В случай на необходимост всяко лице може да кръщава, стига да има намерението да прави това, което Църквата прави. Той полива с вода главата на желаещия и произнася троичната формула за Кръщение: „…, аз те кръщавам в името на Отца и Сина и Светия Дух (или Кръщава се божият раб … в името на Отца и Сина и Светия Дух)“.
Необходимо ли е Кръщението за спасението?
Кръщението е необходимо за спасението на тези, на които е било възвестено Евангелието и са имали възможността да пожелаят това тайнство.
Възможно ли е спасение без Кръщение?
Тъй като Христос умря за спасението на всички, могат да бъдат спасени дори без кръщение и тези, които умират заради вярата (Кръщение чрез кръв), катехумените и всички онези, които чрез действието на благо- датта – макар и да не познават Христос и Църквата – търсят Бог искрено и се стремят да изпълняват Неговата воля (Кръщение чрез желание). Що се отнася до децата, умрели без Кръщение, Църквата в своята литургия ги поверява на милосърдието на Бог.
Какви са последствията от Кръщението?
Кръщението опрощава първородния грях, всички лични грехове както и наказанията за греха; приобщава в Божествения живот на Троицата чрез освещаващата благодат, благодатта на оправда- нието, която вчленява в Христос и в Неговата Църква; приобщава към свещенството на Христос и съставлява основа за общението на всички християни; разгръща богословските добродетели и даровете на Свети Дух. Кръстеният принадлежи завинаги на Христос: белязан е с незаличимия печат на Христос.
Какво е значението на полученото при Кръщението християнско име?
Името е важно, защото Бог знае всеки от нас по име, т.е. в неговата единственост. С Кръщението християнинът получава собствено име в Църквата. Желателно е това име да бъде име на светец, който дава на кръстения образец на святост и осигурява застъпничеството си пред Бога.
