Миропомазване

Тайнството Миропомазване

Какво е мястото на Миропомазването в Божия замисъл на спасението?

В Стария завет пророците известиха, че Духът Господен ще почива върху очаквания Месия и върху целия месиански народ. Целият живот и цялата мисия на Исус се осъществяват в пълно общение със Свети Дух. Апостолите получават Свети Дух на Петдесетница и възвестяват „великите Божии дела“ (Деян 2:11). Апостолите, като възлагат ръце на новопокръстените, им дават дара на Светия Дух. През вековете Църква- та продължава да живее от Духа и да Го предава на своите деца.

Защо се нарича Миропомазване или Конфирмация (Потвърждение)?

Нарича се Миропомазване (в Източните църкви: помазване със Светото миро), защото основният му обред е помазването. Нарича се Конфирмация (Потвърждаване), защото утвърждава и усилва кръщелната благодат.

Кой е същественият обред на Миропомазването?

Същественият обред на Миропомазването е помазване със Светото миро (елей, смесен с балсам и осветен от епископа). Осъществява се с възлагане ръцете на служителя, който произнася думите, присъщи за съответното тайнство. На Запад помазването се извършва върху челото на кръстения с думите: „Приеми печата на Светия Дух, който ти се дава в дар“. В Източните църкви помазването се извършва и върху други части на тялото с думите: „Печат на дара на Светия Дух“.

Какво е последствието от Миропомазването?

Последствието от Миропомазването е особеното изливане на Свети Дух – както това на Петдесетница. Това изливане отпечатва в душата незаличим белег и допринася за нарастването на кръщелната благодат; вкоренява по-дълбоко в нас синовната връзка с Бог; съединява ни по- силно с Христос и Неговата църква; увеличава в душата даровете на Свети Дух; дава особена сила в свидетелстването на Христовата вяра.

Кой може да получи това тайнство?

Всеки кръстен може и трябва един единствен път да получи това тайнство. За да бъде то действено при получаването му, кръстеният трябва да е в състояние на благодат.

Кой е служителят на Миропомазването?

Основен служител на Миропомазването е епископът. Така се изразява връзката на миропомазания с Църквата в нейното апостолско измерение. Когато свещеникът дава това тайнство – както е обичайно на Изток и в особени случаи на Запад, – връзката с епископа и с Църквата е изразена чрез свещеника, сътрудник на епископа и чрез Светото миро, осветено от самия епископ.

3.37. С Миропомазването Светият Дух за втори път ли слиза върху нас?

При Кръщението на Исус върху Него слиза Светият Дух (Мат. 3:16), което му дава сили да устои на изкушенията на дявола в пустинята (Мат. 4:1-11). Исус обещава на Своите ученици, че след Неговото Възнесение и те ще получат Светия Дух (Йоан. 15:26). Това се случва на Петдесятница, когато Апостолите получават силата и смелостта да вестят Благата вест за Исус по целия свят (Деян. 2:1-4) Миропомазването завършва тайнството Кръщение, както например когато Апостолите Петър и Йоан се молят над някои хора, които вече са били кръстени, за да получат Светия Дух (Деян. 8:15-17). По-късно Църквата започва да извършва кръщението и миропомазването на новите християни по време на Великденското бдение.

# Ново начало

Преди да приеме Миропомазването, човек, който е бил кръстен като дете, подновява обетите, дадени от родителите и кръстниците му от негово име по време на кръщението. В Източния католически обред детето получава миропомазване веднага след кръщението, а в латинския обред като младеж.

Човек, който встъпва в Църквата в зряла възраст, получава Миропомазване веднага след Кръщението. В знак на новия живот при кръщението човек получава ново име. Когато по-късно получи Миропомазване, той може да добави и друго име, в знак на решението му да следва Христос като зрял човек. Името, прието при миропомазването, обикновено е името на светец, когото той почита и от когото се възхищава. Задачата на кръстници те е да помагат на родителите на кръстенето дете да възпитат детето си като християнин. Застъпниците при миропомазването помагат на човека, който получава Миропомазването (Конфирмация), да бъде зрял следовник на Исус.

# Даване на сила

Когато се раждаме отново като християни чрез кръщението, ние приемаме Светия Дух. Миропомазването утвърждава или укрепва присъствието на Духа (на латински firmare означава „укрепвам”). Това тайнство ни дава специалната сила и подкрепа на Светия Дух, а връзката на кръстените с Църквата става по-съвършена. (ККЦ 1285). Миропомазването оставя невидим и незаличим отпечатък върху човека. Този печат, или знак на Светия Дух, показва, че вече напълно принадлежим на Христос.

# Разпространяване на вярата

Заедно с другите тайнства на въведението – Кръщението и Евхаристията (виж Туит 3.35) – Миропомазването ни прави зрели християни, призвани да свидетелстваме за нашата вяра и ако е необходимо, да я защитаваме. По този начин ние се превръщаме в „солта на земята” и „светлината на света”, каквито Исус очаква да бъдат всички християни. (Мат.5:13-14) С помощта на Светия Дух ставаме способни на велики дела за Бог, получаваме силите да надмогнем нашата човешка слабост, както правят светците. За да стане това възможно, даровете на Светия Дух са от голяма полза (Виж Туит 1.32).

Миропомазването укрепва дара на Светия Дух, приет в Кръщението. Получилият тайнството свидетелства за Божията любов и е по-близо до Църквата.

Тайнството Миропомазване

Повторяемо: Не

Служител: Епископ (свещеник, ако получи разрешение)

Резултат: Обвързва кръстения по-здраво с Църквата и укрепва у него даровете на Светия Дух

Материали: Миро (олио)

Действие: Полагане на ръце и миропомазване на челото

Слова: „(Името), приеми печата на Светия Дух

Броня

Свети Павел ни призовава да открием силата си в Бог и да се въоръжим срещу злото, като си наденем бронята на Бог, което може да бъде видяно като описание на даровете на Миропомазването: „И тъй, стойте, като си препашете кръста с истина и се облечете в бронята на правдата, и обуйте нозете си в готовност да благовестите мира; а над всичко вземете щита на вярата, с който ще можете угаси всички нажежени стрели на лукавия; вземете и шлема на спасението и духовния меч, който е Божието слово” (Еф. 6:14-18). С помощта на Светия Дух, чиито дарове приемаме чрез тайнството Миропомазване, сме способни да извършим всичко, което Бог иска от нас.

Свети Павел не иска да каже, че ние буквално трябва да се впуснем във война, а че истинският следовник на Христос рано или късно се сблъсква със съпротива и несгоди. Християнинът трябва да бъде готов да се бори с изкушението и злото и да се посвети на следването на Божията воля (виж Туит 4.43). За да разграничим доброто от злото, ние се нуждаем от даровете на Светия Дух (виж Туит 1.32). Затова тайнството Миропомазване е толкова важно.

 

Седемте дара на Светия Дух:

Mъдрост, Разум, Съвет, Сила, Знание, Благочестие, Богобоязливост

Дванадесетте плода на Светия Дух:

Любов, Радост, Мир, Дълготърпение, Благост, Доброта,

Милосърдие, Вяра, Кротост, Скромност, Въздържание, Целомъдрие.

Кратко резюме на Фестивалът:

  • Какво преживяхте? /какво е било най-силно за теб?/
  • Какво ви допадна а какво не? /добри и лоши неща/
  • Дали ще правим Фестивалът догодина???

Тайнството Кръщение

Какви имена получава първото тайнство на въведението?

Нарича се преди всичко Кръщение по причина на централния обред, с който се извършва: кръщавам означава „потапям“ във вода. Който се кръщава е потопен в смъртта на Христос и възкръсва с Него като „нова твар“ (2 Кор. 5:17). Това тайнство се нарича още „банята на възраждането и обновата от Дух Свети“ (Тит. 3:5) и „просвещение“, защото кръстеният става „син на светлината“ (Еф. 5:8).

Какви предобрази на Кръщението има в Стария завет?

В Стария завет има различни предобрази на Кръщението: водата, извор на живота и смъртта; Ноевият ковчег, който спасява чрез водата; преминаването през Червено море, което освобождава Израил от египетското робство; преминаването на река Йордан, с което Израил влиза в Обетованата земя, образ на вечния живот.

В кого се осъществяват тези предобрази?

В Исус Христос, Който в началото на Своя обществен живот се остави да бъде кръстен от Йоан Кръстител в реката Йордан. Кръвта и водата, които потекоха от прободените гърди на разпнатия Христос, са образи на Кръщението и на Евхаристията, а след Своето Възкресение,   Той дава на апостолите тази мисия: „Идете, научете всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух“ (Мат. 28:19).

Откога и на кого Църквата дава Кръщението?

Още от деня на Петдесетница Църквата дава Кръщението на всеки, който вярва в Исус Христос.

В какво се състои основният обред на Кръщението?

Основният обред на това тайнство се състои в потапянето във вода на кръщавания или поливането на главата му с вода, като същевременно се призовава името на Отец, Син и Свети Дух.

Кой може да получи кръщението?

Кръщението може да получи всеки човек, който още не е кръстен.

Защо Църквата кръщава деца?

Тъй като са родени с първородния грях, те имат нужда да бъдат освободени от властта на Лукавия и да бъдат преселени в царството на свободата на Божиите чеда.

Какво се изисква от кръщавания?

От всеки кръщаван се изисква изповед на вярата. Тя се изразява лично от кръщаващия се, когато е възрастен, или от родителите и от Църквата, когато е дете. Също кръстникът или кръстницата, а и цялата църковна          общност вземат част от отговорността в подготовката за Кръщението         (катехуменат), както и за развитието на вярата и кръщелната благодат.

Кой може да кръщава?

Епископът и свещеникът са общоприетите служители на Кръщението; в латинската Църква също и дяконът. В случай на необходимост всяко лице може да кръщава, стига да има намерението да прави това, което Църквата прави. Той полива с вода главата на желаещия и произнася троичната формула за Кръщение: „…, аз те кръщавам в името на Отца и Сина и Светия Дух (или Кръщава се божият раб … в името на Отца и Сина и Светия Дух)“.

Необходимо ли е Кръщението за спасението?

Кръщението е необходимо за спасението на тези, на които е било възвестено Евангелието и са имали възможността да пожелаят това     тайнство.

Възможно ли е спасение без Кръщение?

Тъй като Христос умря за спасението на всички, могат да бъдат спасени дори без кръщение и тези, които умират заради вярата (Кръщение чрез кръв), катехумените и всички онези, които чрез действието на благо- датта – макар и да не познават Христос и Църквата – търсят Бог искрено и се стремят да изпълняват Неговата воля (Кръщение чрез желание). Що се отнася до децата, умрели без Кръщение, Църквата в своята литургия ги поверява на милосърдието на Бог.

Какви са последствията от Кръщението?

Кръщението опрощава първородния грях, всички лични грехове както и наказанията за греха; приобщава в Божествения живот на Троицата чрез освещаващата благодат, благодатта на оправда- нието, която вчленява в Христос и в Неговата Църква; приобщава към свещенството на Христос и съставлява основа за общението на всички християни; разгръща богословските добродетели и даровете на Свети Дух. Кръстеният принадлежи завинаги на Христос: белязан е с незаличимия печат на Христос.

Какво е значението на полученото при Кръщението християнско име?

Името е важно, защото Бог знае всеки от нас по име, т.е. в неговата единственост. С Кръщението християнинът получава собствено име в Църквата. Желателно е това име да бъде име на светец, който дава на кръстения образец на святост и осигурява застъпничеството си пред Бога.