Евхаристия

Сряда: Евхаристия

Цели:

  • Обръщаме внимание върху стойността на причастието и неговото приемане

Срещи по групи

  • Молитва за началото
  • Какво ти направи впечатление? Какво запомни от беседата или проповедта?
  • Провежда се дискусия относно тайнството Евхаристия

Тайнството Евхаристия

  1. Що е Евхаристия?

Евхаристия е жертвоприношението на Тялото и Кръвта на Господ Исус, което Той установи, за да увековечава Кръстната жертва непрекъснато до Второто си пришествие поверявайки на Своята Църква възпоменаването на Своята смърт и Възкресение. Тя е знак за единство, връзка на любов, пасхална трапеза, на която се получава Христос, душата се изпълва с благодат и ни се дава залог за вечен живот.

  1. Кога Исус установи Евхаристията?

Исус установи Евхаристията на Велики четвъртък, „нощта, когато бе предаден“ (1 Кор. 11:23), когато отслужваше Тайната вечеря със Своите апостоли.

  1. Как я установи?

След като събра Своите апостоли в горницата, Исус взе в ръцете Си хляба, преломи го и им го даде с думите: „Вземете, яжте: това е Моето Тяло, за вас преломявано“. После взе в ръце чашата с вино и каза: „Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощение на греховете. Това правете за Мой спомен“. 

  1. Какво представлява Евхаристията в живота на Църквата?

Тя е извор и връх на целия християнски живот. В Евхаристията се докосват върховете на освещаващото действие на Бог към нас и нашата почит към Него. Тя съдържа в себе си цялото духовно съкровище на Църквата: самият Христос, нашата Пасха. Дело и плод на Евхаристията са общението в Божествения живот и единството на Божия народ. Чрез евхаристичното служение ние вече се присъединяваме към небесната литургия и предвкусваме вечния живот.

  1. Как е наричано това тайнство?

Неизчерпаемото богатство на това тайнство се проявява чрез 1328-1332 различните имена, които назовават отделни негови страни. Най- употребявани са: Евхаристия, Света меса, Господня вечеря, Преломяване на хляба, Евхаристично отслужване, Възпоминание на страданието, смъртта и Възкресението на Господ, Света жертва, Света и Божествена литургия, Свети тайнства, Пресвето тайнство на олтара, Свето причастие.

  1. Какво място заема Евхаристията в Божествения замисъл на Спасението?

В Стария завет Евхаристията е предобразена най-вече в годишната пасхална трапеза, чествана всяка година от евреите с безквасни хлябове в спомен на неочакваното и спасително бягство от Египет. Исус я възвести в Своето учение и я установи с отслужването на Тайната вечеря със Своите апостоли по време на Пасхалното угощение. Църквата, вярна на заповедта на Господ: „Това правете за Мой спомен“ (1 Кор. 11:24), винаги е отслужвала Евхаристията, особено в неделя, денят на Възкресението на Исус.

  1. Как протича Евхаристичното отслужване?

Отслужването се състои от две части, които образуват едно единствено богослужение: литургията на Словото, която включва прогласява- не и слушане на Божието слово, и литургията на Евхаристията, която включва поднасяне на хляба и виното, молитва или анафора, която съдържа думите на освещаването, и причастяване.

  1. Кой е служителят на Евхаристията?

Това е законно ръкоположен свещенослужител (епископ илисвещеник), действащ в името на Христос-Глава и в името на Църквата.

  1. Кои са същностните и необходими елементи за осъществяване на Евхаристията?

Това са пшеничен хляб и гроздово вино.

  1. В какъв смисъл Евхаристията е възпоменание за жертвоприношението на Христос?

Евхаристията е възпоменание в смисъл, че прави насъщна и действаща жертвата, която Христос веднъж завинаги принесе на Отец на Кръста за благото на човечеството. Жертвеният характер на Евхаристията се проявява в самите установителни слова: „Това е Моето тяло, което за вас се дава“ и „Тая чаша е Новият завет с Моята кръв, която за вас се пролива“ (Лук. 22:19-20). Жертвоприношението на Кръста и жертвоприношението Евхаристия са едно единствено жертвоприношение. Тъждествени са жертвата и приносителят; единствено различен е начинът на принасянето: кръвен – на Кръста, и безкръвен – в Евхаристията. 

  1. По какъв начин Църквата участва в евхаристичното жертвоприношение?

В Евхаристията – жертвоприношението на Христос – става жертвоприношение на членовете на Неговото тяло. Животът на вярващите, тяхното хваление, страдание, молитва, труд са съединени с тези на Христос. В качеството си на жертвоприношение Евхаристията се принася също за всички верни – за живите и за мъртвите, за опрощение на греховете на всички хора и за да се получат от Бога духовни и земни блага. Небесната църква също е присъединена към приношението на Христос.

  1. Как Христос присъства в Евхаристията?

Исус Христос присъства в Евхаристията по уникален и несравним начин. Той действително присъства по един реален и същностен начин: със Своето Тяло и Кръв, със Своята Душа и Божествено естество. В нея, следователно по тайнствен начин, т.е. под евхаристичните видове на хляба и виното Христос присъства цял: Бог и човек.

  1. Какво означава преосъществяване?

Преосъществяване означава превръщане на цялата същност на хляба в същност на Тялото на Христос и цялата същност на виното в същност на Неговата кръв. Това превръщане се осъществява в Евхаристичната молитва чрез действената сила на Словото на Христос и под действието на Свети Дух. Въпреки това вкусовите характеристики на хляба и виното, т.е. на „евхаристичните видове“ остават непроменени.

  1. Преломяването на хляба разделя ли Христос?

Преломяването на хляба не разделя Христос. Той е цял и цялостно присъстващ във всеки евхаристичен вид и във всяка една от неговите части.

  1. Докога продължава евхаристичното присъствие на Христос?

То продължава, докато траят евхаристичните видове. 

  1. Какво почитание е дължимо на Евхаристията?

Дължимо е почитанието на обожаване, запазено единствено за Бог било по време на евхаристичното служение, било извън него. Църквата съхранява най-старателно осветените жертвени дарове, носи ги на болните и на онези, на които им е невъзможно да участват в Светата литургия, представя ги за тържествено обожаване от верните, носи ги в шествие и подканя за често посещение и обожаване на съхраняваното в дарохранителницата Пресвето тайнство. 

  1. Защо Евхаристията е Пасхално угощение? Евхаристията е Пасхално угощение, защото Христос осъществявайки тайнствено своята Пасха, ни дава Своите тяло и кръв като храна и питие и ни единява със Себе Си и между нас в Своето жертвоприношение.
  2. Какво означава олтарът?

Олтарът е символ на самия Христос, присъстващ като свещена жертва (олтарът – кръстна жертва) и като небесна храна, която се дава за нас (олтарът – евхаристична трапеза). 

  1. Кога Църквата задължава да се участва в Светата литургия?

Църквата задължава верните да участват в Светата литургия всяка неделя и в задължителните празници, като препоръчва да се участва и в другите дни. 

  1. Кога трябва да се приема Светото причастие?

Църквата препоръчва на вярващите, които участват в Светата литургия, да приемат Светото причастие с необходимите разположения, като предписва задължително причастяване поне на Великден.

  1. Какво се изисква за приемане на Светото причастие?

За приемане на Светото причастие се изисква пълна принадлежност към Католическата църква и състояние на благодат, т.е. без смъртен грях. Този, който има съзнанието за извършен тежък грях, трябва да получи тайнството на Помирението (Изповед, Покаяние), преди да пристъпи към Причастието. Важни също така са духът на съсредоточаване и молитва, спазването на предписания от Църквата пост и съответното телесно поведение (жестове, дрехи) в знак на уважение към Христос.

  1. Какви са плодовете на Светото причастие?

Светото причастие увеличава нашето единство с Христос и с Неговата църква, съхранява и обновява получения при Кръщението и Миропомазването живот в благодат и ни прави да растем в любовта към ближния. Усилвайки ни в милосърдието, то заличава простителните грехове и ни предпазва за в бъдеще от смъртни грехове.

  1. Кога е възможно да се даде Светото причастие на други християни?

Католическите свещенослужители дават законно Светото причастие на членове от Източните църкви, които не са в пълно общение с Католическата църква, когато те искрено го желаят и имат необходимото разположение. Що се отнася до членове от други църковни общности, католическите свещенослужители дават законно Светото причастие на верните, които по сериозни причини го желаят искрено, имат необходимото разположение и споделят католическото вярване относно това Тайнство.