Кой е Бог?
Когато осъзнаем, че Бог наистина съществува, пред нас вероятно ще се появи въпросът: А какъв е този Бог? Какъв е Той по характер и как Той се отнася към мен? Сигурно ще попитате как можем да разберем. В посланието си до Римляните апостол Павел ни убеждава, че можем да познаем Бог, взирайки се и размишлявайки над сътворението на света: „това, което е възможно да се знае за Бог, е очевидно за тях, защото Бог им го обяви. Защото Неговата невидима от създаването на света, само Неговата вечна сила и Божественост, мислейки за творенията Му, става видима ” (Рим.1:19-20).
Сътвореният свят говори за Създателя.
Както картина или стихотворение може да ни разкрие характера и емоционалното състояние на техния автор, така и околният свят, цялата красота на природата свидетелства за любовта и добрината на Бог, за Неговата нежност и сила. Карл Линей, шведски учен в областта на естествознанието, първият президент на Шведската кралска Академия на Науките, изразява тази реалност по следния начин: „Вечният, безкрайният, всезнаещият и всемогъщ Бог мина покрай мен. Не го видях лице в лице, но отблясъкът на Божествеността изпълни душата ми с безмълвно удивление. Видях Божията следа в Неговото творение, и каква сила навсякъде, дори и в най-малките, най-незабележимите Му творения, каква мъдрост! Какво неописуемо съвършенство!”.
Представете си, че Ви дават за анализ картина, наречена Вселена, и Ви молят да кажете мнението си за нейния автор. Вие, виждайки съвършенството и прецизността във всичко сътворено (особено в човека), със сигурност можете да направите извода, че Този, Който е сътворил всичко това, е изключително умен и величествен. Освен това, хармоничността, симетричността и красотата на околния свят не оставя у вас и сянка на съмнение, че авторът има изключително чувство за красота и естетика. Такава неповторимост на всяко листо на дърветата, всеки камък и накрая на всеки човек, е доказателство за оригиналността и изключителния творчески потенциал на Бог. Неговата доброта и обич към нас се вижда дори само от факта, че на Земята са осигурени всички условия, за да можем да живеем комфортно и да се развиваме: слънцето дава топлина, облаците – дъжд, земята – реколта и всичко това е безплатно.
Много добре по този въпрос се изразяват Джош Мак Дауел и Томас Уилямс в книгата си: „В търсене на сигурност”: „Красотата не просто показва Бог, а също така разкрива Неговите качества, които изненадват дори и вярващите. Така, както умът показва логичността на Неговите действия, а моралният кодекс говори за Неговия характер, красотата, ако се замислим върху това, разкрива Неговите чувства. Красотата – това е радостта, усмивката, смеха на Бог, Неговото възхищение. Тя ни внушава, че Бог иска не просто да съществуваме, но и да получим най-голямо удоволствие от живота. Изяществото разкрива пред нас, че реалността не е чисто механична. Нейното съдържание е радост. И ние виждаме това в цялото Му творение. И най-висшата красота, която се вижда в живота ни, въпреки всички бедствия в грешния свят, му придава специално съдържание”.
Проучвайки света, ние се сблъскваме с факта, че всяко наше откритие поставя повече въпроси, отколкото отговори дава, а това води до заключението, че авторът е изключително дълбока и интересна личност. И у нас непременно ще се появи желание да се запознаем с Него лично, защото чрез лична среща можем да научим много повече за личността, отколкото чрез съзерцание на неговите картини. Именно този път – от съзерцанието до лична среща, изминават много видни учени, художници, поети. Ще цитирам само един от тях, Николай Коперник: „Защото кой може да наблюдава чудния ред на Вселената, управлявана от Бог, без порив към съзерцание преди всичко на Самия Създател… Бог е истинската Мъдрост. Не тази благодат, която получи Павел, аз пожелавам, не това благоволение, с което Ти се отнесе към Петър, а за милостта, която даде на разбойника, за тази милост се моля”.
Бог е любов!
И наистина, ние не можем да се задоволим само със съзерцаването на този свят, дълбоко в сърцата ни живее непреодолимо желание да се запознаем с Неговия Създател. Защо? Защото, както ни уверява апостол Йоан: „Бог е любов”, без която никой не може да се чувства щастлив, удовлетворен, не може да се развива нормално: децата имат нужда от любовта на родителите си; семейната двойка – от взаимната любов един към друг, без която не може да има здраво семейство; приятелите – от любов, която се проявява в доверие, подкрепа, взаимопомощ. Дори нашите домашни любимци показват тяхната нужда от любов, например котенцето, притискащо се към вас, иска да го погладите, да го вземете в ръцете си, а кучето, бягайки около вас и въртейки опашка, също очаква ласка. Желанието за любов е визитната картичка на всяко Божие творение, нито едно творение на човека няма тази нужда. Какво означава, че Бог ме обича? Откъде мога да разбера как Той се отнася към мен и какво представлява любовта Му? Бог се е погрижил да получим отговор на тези и други въпроси, четейки Светото Писание. Известният руски учен Михаил Василиевич Ломоносов отбелязва, че „Творецът е дал на света две книги, в едната Той е показал своето величие, а в другата волята си. Първата е създадения от Него видим свят. Човек, наблюдавайки красотата и стройността на неговата структура, признава Неговото Всемогъщество. Втората книга – това е Светото Писание”.
Каква е истинската любов?
В днешния свят думата любов има много широк диапазон от значения. Обикновено тя се използва, за да се каже, че това или друго нещо носи удовлетворение. Казват: Обичам спорта, защото това ми помага да поддържам формата си, обичам печено пиле, защото е много вкусно, обичам да се пека на слънце, за да изглеждам добре. Колкото и да е жалко, трябва да признаем, че днес много хора влагат същото значение за любовта и в междуличностните отношения, например, човек казва на жена си (или момчето на приятелката си): Обичам те, защото с теб ми е добре, защото ти добре готвиш, елегантно обличаш се и когато съм с теб всички ми обръщат внимание. Ако трябва да бъдем честни трябва да приемем, че много комплименти, които чуваме по свой адрес, имат точно такъв характер: обичам те, защото мога да получа нещо от теб. Ние често дори не се замисляме, че зад всички тези красиви думи се крие истински егоизъм, и че ни възприемат като нещо, което носи полза. Това ли е любовта, към която се стремим? Мисля, че не, защото всеки иска да бъде обичан, не заради нещо, а просто ей така, не за някакви заслуги, не за това, какъв е той, а само защото съществува. Всички ние желаем да бъдем приети и обичани такива, каквито сме. Следната история е опит да се илюстрира разликата между истинската любов и егоизма.
Една млада двойка посетила свещеник за предбрачен курс. Те били много заети и загрижени за подготовката на сватбата, затова помолили той да бъде максимално кратък, тъй като всичко им е известно за любовта и брака. На въпроса на свещеника дали се обичат и дали са готови да живеят заедно в мъка и радост до края на живота си, младоженецът, без да се замисля, самоуверено отговорил: Да, разбира се, на нас ни е добре заедно и ние се обичаме, защо ни е да се разделяме? Тогава свещеникът, след кратък размисъл, продължил: А ако жена ти веднага след сватбата попадне в катастрофа, парализира се и трябва до края на живота си да се грижиш за нея, и тогава ли ще бъдеш готов да останеш с нея и да я обичаш. Младият човек не очаквал такъв въпрос и вероятно никога по-рано не се е замислял над него. Единственият му отговор било мълчанието и наведената глава. Този разговор бил много кратък, а въпросът изключително сериозен.
И наистина, ние много често с лекота казваме: „обичам те”, но дали в действителност е така? Какво означава да обичаш наистина? Какво представлява истинската любов? В глава 13 от първото послание към Коринтяни Апостол Павел описва признаците за такава любов, като казва: „Любовта е дълготърпелива, милосърдна, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безчинства, не търси своето, не се дразни, не мисли зло, не се радва на грях, но се радва на истината, всичко понася, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява! Любовта никога не отпада!”. И наистина, истинската любов е в състояние да понесе и да прости недостатъците на другите, не е безразлична към проблемите и страданията, и не казва: „това са твои проблеми, решавай си ги сам”, тя може да прояви съчувствие и да помага в трудни ситуации. Истинската любов не се стреми да бъде първа, не се стреми да бъде на подиума на славата, не унизява и не използва другите в името на собствените си интереси, не завижда и е способна да сподели радост и болка, заедно с другите. Любовта не търси да задоволи само собствените си интереси, а винаги пита: „какво мога да направя за теб?” тя не може да мрази и да отмъщава, любовта не лъже, а винаги казва истина, дори ако това ще й навреди. Любовта не зависи от външни обстоятелства и продължава дори и тогава, когато това й носи болка. Ерик Фром, известен психоаналитик казва: „Детската обич се придържа към принципа: обичам, защото ме обичат. В същото време, зрялата любов заявява: обичат ме, защото аз обичам. Незрялата любов казва: обичам те, защото се нуждая от теб. Зрялата любов казва: нуждая се от теб, защото те обичам „.
О, ще кажете Вие, това са едни прекрасни думи, но къде да намерим такава любов? Съвременният свят, противно на всичко, ни учи да не забелязваме болката и страданието на другите, да мислим преди всичко за себе си, той казва, че успехите на другите хора ще пораждат у нас завист, конкуренция и омраза. Светът предлага много средства, за да запълни празнотата в нашето сърце, като например: изцяло да се потопите в работата си, за да бъдете успешни; да се сдобиете с власт за да накарате другите да ви обичат и уважават, да станете известен, за да ви се възхищават и да ви обръщат внимание. И ако това не ви се удаде, тогава да удавите всичко във водка и наркотици. Така или иначе жаждата за истинска любов в съвременния свят се заменя с различен вид сурогати, които носят само повече болка. Затова толкова много хора днес са разочаровани от любовта и казват, че тя не съществува. Един английски журналист, Пени Перик, публикува във вестник „Таймс” такива думи: „Цяла седмица скитах по магазините, преструвайки се старателно, че искам да си купя нещо. Всъщност аз търсих истинската любов… Но такова благо тук няма как да купиш”. Вярно е, светът не може да ни предложи истинска любов, това може да направи само Бог.
Какво представлява Божията любов?
Божията любов е безкористна и жертвоготовна.
В 3-тата глава на Евангелието от Йоан четем: „Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да може всеки, който вярва в Него, да не погине, а да има вечен живот”. В гръцкия език, на който е написан Новия Завет, има 4 различни думи, показващи любов: ерос – любовта между мъж и жена, стерго – родителската любов, филио – останалата любов, агапе – жертвоготовната любов. Въпреки това всеки път, когато в Светото Писание четем за Божията любов, ние срещаме именно любов агапе – любов, която жертва себе си и не се стреми да се възползва от връзката. Любовта на Бог към нас – това не са празни думи, защото Той направи жертва, Той даде най-ценното, което има – Своя Единороден Син, за нашето спасение. Най-важното е това, че Бог направи това за нас, Той не преследва користни цели, Той просто ни обича толкова много, че е готов да пожертва живота си. В посланието си до Римляните апостол Павел подчертава, че ние сме грешни, не заслужаваме такава проява на любов, това не е наша заслуга. Исус дава живота си за нас не защото е имал изгода от това: „Бог показа Своята любов към нас с това, че Христос умря за нас още когато ние бяхме грешни.” Така също, апостол Йоан в Първото си послание ни показва, че Бог ни обикна още когато ние не знаехме за Него, не се молихме на Него, не Го славихме, нямахме никакви заслуги, а напротив обиждахме го със своите грехове, тогава Исус даде живота си в името на всеки един от нас. И така, „любовта не е в това, че ние възлюбихме Бог, а че Той възлюби нас, и прати Своя Син за умилостивяване на нашите грехове”. Исус, разпънат на кръста, е най-добрия пример за жертвоготовна любов, която напълно се раздава и не чака нищо в замяна, която обича дори тогава, когато я презират, плюят, иронизират, която се моли за тези, които я разпъват. Само Бог може да ни обича истински и само в Него ние можем да намерим идеала на любовта. Може би ни е трудно да повярваме, че може да съществува такава любов, да обичаш някого до себеотрицание, но именно така Бог обича всеки от нас, независимо от това кои сме и какви сме. Бруно Фереро, разкривайки темата за жертвоготовната любов, написа чудна притча за благородното дърво, в образа на което можем да припознаем самия Исус.
Имало едно дърво. То много обичало едно малко дете. Детето всеки ден идвало при дървото. То събирало листата му, плетяло от тях венчета, а след това играело на горски цар. Детето се катерело по стъблото на дървото и се люлеело на клоните му. Ядяло плодовете от дървото, а след това играело на него на криеница. Когато детето било уморено, то често заспивало в сянката на дървото, а листата му пели приспивни песни. Детето обичало дървото с цялото си малко сърчице. И дървото било щастливо. Но след време детето пораснало. И сега, когато детето пораснало, дървото често усещало самота.
Един ден детето дошло да посети дървото, а то помолило:
— Ела при мен, дете мое, качи се по клоните ми и си направи люлка от тях. Хапни си от моите плодове, забавлявай се в моята сянка и бъди щастливо.
— Вече съм твърде голямо, за да се катеря по дърветата и да играя — отговори детето. — Искам да имам пари. Ти можеш ли да ми ги дадеш?
—Толкова съжалявам, — произнесло дърво. — Аз нямам пари. Имам само листа и плодове. Събери от моите плодове и ги продай в града. Така ще получиш пари и ще бъдеш щастливо.
Детето се качило на дървото, откъснало всичките му плодове и си тръгнало.
Дървото било щастливо. Но детето дълго време не се връщало… И дървото ставало все по-тъжно. Един ден детето се върнало. Дърво затрептяло от радост и казало:
— Ела при мен, дете мое, качи се по клоните ми, направи си люлка от тях и бъди щастливо.
— Аз съм много заето и нямам време да се катеря по дърветата, — казало детето. — Искам да имам къща, в която да се чувствам сигурно. Искам да имам жена и деца, затова имам нужда от подслон. Ти можеш ли да ми дадеш къща?
— Аз нямам къща, — промълвило дървото. — Моят дом е гората. Но ти можеш да отсечеш моите клони и да направиш от тях къща. И тогава ще бъдеш щастливо.
Детето отсякло всички клони на дървото и ги взело със себе си, за да си изгради от тях къща. А дървото било щастливо. Дълго време детето не се връщало. Когато то отново се появило, дървото преливало от щастие и едва можело да говори.
— Ела при мен по-близо, дете мое, — прошепнало то. — Ела при мен и се забавлявай.
— Вече съм твърде старо и прекалено тъжно, за да се забавлявам — отвърнало детето. — Искам да имам лодка, за да избягам от тук, където очите ми видят. Ти можеш ли да ми дадеш лодка?
— Отсечи ми стъблото и си направи лодка от него, — каза дърво. — Тогава ще можеш да отплуваш от тук и да бъдеш щастливо.
Детето веднага отсякло дървото и издялкало от него лодка, с която да може да отплува. Дървото било щастливо… но не съвсем.
Минало доста време, преди детето отново да се появи.
— Толкова съжалявам, дете мое, — рекло дървото, — защото аз нищо повече не мога да ти дам… нямам повече плодове.
— Зъбите ми са толкова стари, че не мога да ям плодове — казало детето.
— Нямам вече и клони, — казало с въздишка дървото, — не можеш да се люлееш на тях.
— Аз съм твърде старо, за да се люлея на клоните — отговорило детето.
— Нямам и стъбло, — промълвило дървото, — не можеш вече да се катериш по него.
— Аз съм твърде измъчено, за да се катеря по дърветата, — казало детето.
— Притеснявам се, — оплакало се дървото, — защото искам да ти дам нещо, но няма какво. Сега съм само един стар дънер. Толкова ме е срам…
— Сега ми трябва много малко, — казало детето. —Нуждая се само от тиха почивка, да седна и да се успокоя. Чувствам се толкова уморено…
— Ако е така, — казала дърво, изправяйки се, доколкото това било възможно, — тогава моят стар дънер е много подходящ за това, което трябва. Можеш да седнеш на него и да си починеш. Ела по-близо, дете мое, седни си и си почини.
Детето така и направило. А дървото било безкрайно щастливо.
Бог иска всеки от нас да знае, че има поне един човек на този свят, който ни обича толкова силно, както това дърво обичало детето. Името на тази личност е Исус Христос. Той е отдал целия си живот до самия край, разпънат на кръста заради всички нас.
Божията любов е безгранична и безусловна.
Мислейки с категориите на този свят ние свикнахме с това, че ни обичат за нещо, като например: успехите, добрите оценки, доброто поведение, заради парите, заради положението в обществото, красивите дрехи. Но, Бог ни обича по друг начин, Той обича безусловно, не защото сме добри, а защото Той е добър и защото ние сме Неговите деца. Божията любов към нас не зависи от нашите грехове или добри дела. В притчата за богаташа и Лазар четем, че Бог през устата на Авраам се обърнал към богаташа, който чрез своя грешен живот е попаднал в ада, с думите „Сине мой” (а не „грешник”, „пропаднал”), показвайки с това, че Той продължава да го обича и да го нарича свой син дори в ада, както и това, че адът – не е волята на Бог, а собствен избор на всеки човек. Апостол Павел в посланието си до римляните ни уверява, че „нито смъртта, нито живота, нито Ангелите, нито властите, нито настоящето, нито бъдещето, нито силите, нито височината, нито дълбочината, нито никакво друго създание не може да ни отлъчи от любовта на Бог, която е в Иисус Христос, нашия Господ!”. Такава безусловна и безгранична е Божията любов.
Божията любов е като майчината: вярна, нежна и всеопрощаваща.
Вероятно всеки от нас в живота си е изпитвал отхвърляне от страна на други хора, когато не съответства на техните стандарти, не се вписва в техните рамки, или в тяхната компания. Господ в книгата на пророк Исая ни уверява, че няма да ни изостави дори когато всички останали ни считат за боклук, дори когато от нас се отрекат нашите родители. „Нима една майка може да забрави собственото си дете? Няма да има състрадание към сина на своята утроба? И макар тя да те забрави, аз няма да те забравя. Погледни! Аз те записах на дланите си”. (Ис. 49: 15-16). В такава Божия любов можем да разпознаем майчината любов, сигурна, нежна и всеопрощаваща. Да осъзнаем дълбочината на тази любов ще ни помогне следната история.
Една майка отгледала сина си, като вложила в него цялата си любов. Бащата напуснал семейството, когато детето нямало една годинка. Затова майката била принудена да работи много, за да бъде в състояние да изхрани своята единствена рожба. Прекарвала безсънни нощи близо до люлката на бебето, а през деня, вземайки детето със себе си, с пот на челото работила в полето, като желанието й било да даде на детето си най-добрата храна и облекло, при това тя много често сама не се хранила достатъчно и се отказвала от най-важното. От детето си нищо не искала в замяна, освен благодарност; тя просто го обичала. Синът пораснал и когато станал голям, за съжаление, често карал майка си да плаче, защото водил развратен живот, пиел, крадял, занимавал се с рекет. Веднъж го заловила полицията и той бил осъден на десет години затвор. Докато лежал в затвора, той много размишлявал за живота си, осъзнал колко много болка е причинил на майка си и не можел да повярва, че тя могла да му прости и да го приеме. Затова в края на срока на присъдата си, той написал на майка си следното писмо: „Скъпа мамо, знам, че ти причиних много болка, че не веднъж съм те разплаквал. Утре свършва срока на моята присъда и аз искам да се върна у дома. Ако ти можеш да ми простиш, моля те, вържи на старата круша, под която някога си ме люшкала, бяла кърпа. Аз, като мина покрай нашата къща, и ако видя бяла кърпа на старата круша, ще знам, че си ми простила и си готова да ме приемеш, а ако не – ще разбера, че не можа да ми простиш, ще отида в града и ти никога повече няма да ме видиш”. Когато дошло времето за освобождаването, и той минал покрай родната си къща, и със страх и трепет вдигнал очи, за да погледне старата круша, изведнъж от очите му текнали горчиви сълзи на покаяние: той видял не една кърпа, а цялото дърво отдолу до горе вързано с бели кърпи. Той слязъл от автобуса, а там вече го чакала възрастна жена – неговата майка с отворени обятия и с думите: „Аз всеки ден чаках твоето завръщане, сине мой „. (В края на тази история може да се покаже цвете, вързано с бели кърпички.)
Тази история ни показва не само майчината любов, но преди всичко тази на Бог, от която се черпи дълбочина и сила. Както всяка майка, така и Бог иска ние да приемем Неговата любов. Той не ни кара да Го обичаме, а само да Му позволим Той да ни обича. Дори за тези, които Го разпъват, Исус се моли, като казва: „Отче, прости им, защото не знаят какво вършат!…”.
Божията любов е като бащината: непоколебима, вечна и здрава.
Бог обича всеки един от нас също така и с непоколебимата бащина любов, която не зависи от външни обстоятелства и условия. За това ни говори пророк Исая: „Планините ще рухнат и хълмовете ще се отместят, но любовта ми към тебе няма да отстъпи, моят завет за мир е неизменен, казва Господ, на който му е мъчно за теб” (Ис.54:10) и пророк Еремия : „С вечна обич те възлюбих”.
Веднъж имах възможност да проповядвам в затвора за Божията любов. Когато погледнах в очите на лишените от свобода, които седяха пред мен, видях болка, отхвърляне, самоосъждане. Не знаех какво да им кажа за Божията любов, защото мнозина от тях бяха отхвърлени от жените си, повечето от тях бяха загубили любовта и уважението на роднините си, преживели осъждане и проклятие от страна на близките си. Тогава в сърцето ми се родиха едни думи, които искам да кажа и на всички вас: „Вие не можете да извършите толкова лоша постъпка, че да накарате Бог да спре да ви обича”. Защото Бог обича не нашите постъпки, а нас.
Евреите носят малка шапка на главите си, която се нарича ермолка (кùпа), което означава: „Някой се грижи за мен и държи ръката си над мен, за да ме защити. Аз съм под грижите на Неговата любяща десница„. (Можете да намерите такава шапчица и да си я сложите, както и на няколко желаещи от публиката)
Много често ние се смятаме само за една прашинка, до която Бог не достига, за някой маловажен, незаслужаващ внимание. Може би сме свикнали, че за да ни чуят и да ни обърнат внимание, трябва да положим много усилия; за да спечелим нечия подкрепа, трябва много да се постараем. Може би затова ни е трудно да повярваме, че ние сме най-голямата ценност за Бог. Въпреки това Той Самият пожела да ни каже за това чрез своя пророк Исаия : „Защото ти си скъп за мен и ценен и аз те обичам… Не бой се, защото Аз съм с теб!”. Бог първи ни обикна, нашият живот е отговор на любовта му. Какъв ще бъде той зависи от всеки един от нас.
Божията любов дава сила за преодоляване на трудности
Мисля, че всеки от нас е преживявал трудни моменти в своя живот, когато е изчезвала увереността в утрешния ден, потъвали сме в страх за бъдещето си и ни се е струвало, че вече нямаме повече сили да понесем всички тези трудности и предизвикателства, които поставя пред нас живота. В такива минути на страдание често прониква съмнение дали наистина Бог ме обича и ми желае добро. Хайде да се върнем две хиляди години назад и да погледнем към живота на Мария, майката на Исус Христос. Мисля, че малко хора ще се осмелят да заявят, че техният живот е по-труден, от нейния. От самото Благовещение, когато Мария зачева от Светия Дух, животът й е бил в смъртна опасност, защото според еврейския закон, неомъжена бременна жена трябвало да бъде пребита с камъни за прелюбодейство. Сигурно на Мария й е било много трудно и тогава, когато нейният съпруг Йосиф, не осъзнавайки, че тя е заченала от Светия Дух, смятал, че тя е била прелъстена от някой друг, и искал да я напусне. По-късно в последните месеци на своята бременност тя била принудена да замине на дълго пътуване, а когато дошло време да ражда, за нея се намерило място само в един обор с животни, където миришело ужасно и където единственият източник на топлина били животните. В такива условия се родил Спасителят на света. Когато Мария и Йосиф донесли детето Исус в храма, за да Го посветят на Бог, тя отново чула изключително болезнени думи от стареца Симон: „и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият помислите на много сърца!” Тези думи най-пълно се изпълняват по времето на Разпятието, когато тя вижда единствения си син, който в страшни мъки, прикован към кръста, умира от болка, жажда и презрение от другите. Вероятно всяка майка би пожелала да заеме мястото на детето си в такава ужасна ситуация. Ето така, гледайки към живота на Мария, с учудване можем да се запитаме: откъде в тази крехка жена се намери толкова много сила, за да понесе толкова много страдания, които със сигурност биха стигнали за съдбите на десетина здрави мъже (ние често се отчайваме в несравнимо по-леки ситуации). Отговорът на този въпрос можем да намерим в думите на архангел Гавриил, чрез устата на когото Бог говори на Мария: „Радвайте се благодатна, Господ е с тебе”, както и „Не бой се, Мария, защото ти намери благодат у Бога!”. Гледайки с човешки очи на всичко това, което очаквало Мария, ние се чудим: как да се радваме и как да не се страхуваме? Въпреки това, Тя е знаела как да гледа на всички събития през очите на вярата, с очите на любовта. Явяването на архангела доказва пред нея, че Бог знае нейното име, знае обстоятелствата на живота й, че Той уважава нейната покорност и няма да я забрави. В това явяване Мария преживява любовта и близостта на Бог. Вярата в това, че Бог я обича, и щом я обича, то ще се грижи за нея и няма да я изостави, ще й дава сила да Му се довери и да се радва дори и в най-трудните моменти на нейния живот. Често чуваме от хората поговорката: „на влюбените и морето им е до колене”, която ни предава същата Библейска истина, че за онзи, които живеят с любов, проблемите губят силата си, те вече не са в състояние да отнемат тяхната радост, спокойствие и мир. Само любовта може да ни възвиси над нашите проблеми. Някъде дълбоко в себе си всеки от нас добре разбира тази истина и затова с всички сили ние се опитваме да намерим любовта, а често дори и да я спечелим у други хора. Оглеждайки се в огледалото и разкрасявайки се, ние често очакваме, че някой ще ни обърне внимание, ще ни отдели време и ще ни се възхищава. Може би същата тази цел преследват и младите момичета, като носят къси поли и се опитват да спечелят любовта на момчетата, но с това събуждат в тях само похотливост, поради която и страдат по-късно. И наистина, няма такъв човек, който не би искал да обича и да бъде обичан. Всеки търси любов. Търси навсякъде – при приятелите си, в семейството, в работата, в парите, в забавленията. И дори ако я намери там, скоро разбира, че тази любов е преходна. Умират близки, отиват си приятели, губят се работа и пари. Тогава човек търси нещо такова, което ще има завинаги. И това „завинаги” е любовта на Исус Христос. „В това време, когато ние навсякъде търсим други знаци, други чудеса, ние не забелязваме, че истинският знак е Самия Той, Бог, Който прие тяло, Той е най-голямото чудо на вселената: цялата Божия любов, събрана в едно човешко сърце, в лицето на човека” – казва папа Бенедикт XVI.
Истината е, която придава смисъл на живота, и тя се състои в това, че не трябва да търсим някой, който да ни заобича, защото Бог вече ни обича с вечната си любов. Мария, бидейки човек, успяла да повярва и да се довери на тази любов напълно.
Божията любов е добра.
В сложните ситуации на своя живот Непорочната Дева Мария продължава да вярва в добротата на Бог, тя вярвала на тези думи, които Господ адресира също така и към всеки от нас чрез пророка Йеремия: „Защото Аз знам тези мисли, които мисля за вас, казва Господ, мислите за покой, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда”. Благодарение на тази вяра Богородица преодолява всички трудности и получава наградата, която Господ й е приготвил, като я направи Майка на Църквата и Кралица на Небесата. Виждайки примера на Мария, ние също можем да се научим да се доверяваме на Божията воля. И наистина, в посланието до Римляните, ние четем, че волята на Бог е „добра, угодна, съвършена”. Това означава, че ние не сме в състояние да измислим нищо по-добро и по-съвършено от Божия план за нашия живот. Така че ще бъде разумно да повярваме в добротата на Бог и да приемем Божията воля в своя живот, защото Той сам казва, че иска да ни даде радост в пълен обем. Бог е щастлив, когато ние сме щастливи. Той ни желае добро, но от нашето доверие към Него зависи дали ние ще можем да приемем това добро. Псалмистът казва: „Няма да са посрамени тези, които на Тебе се надяват” (Пс.24). Доверието в Бог не означава липса на трудности и проблеми, а означава, че тези трудности и проблеми Господ може да превърне в добро. „Ние знаем, че на тези, които обичат Бог, призовани от Него, всичко съдейства за добро.” (Рим.8:28).
Божията любов е състрадателна.
Понякога ни е изключително трудно да повярваме в това, че Бог е добър, в главата ни е вкоренен образът на Бог като на стар дядо, който седи подпрян с пръчка и само търси възможност за какво да ни накаже и унищожи, често ни се струва, че Бог изобщо не придава значение на нашия живот, че Той съвсем не се интересува от нас. Но апостол Павел в посланието си към Евреите ни уверява, че „ние имаме не такъв Първосвещеник, който не може да бъде състрадателен към нашите слабости, а опитен във всичко, подобно на нас, освен в греха.”. Така че, когато ни боли, Исус ни разбира, защото Той е изтърпял много по-голяма болка; когато към нас се отнасят с насмешка, Той ни разбира, понеже и към Него също са се отнасяли с насмешка и са Го оплювали; когато живеем в бедност, Той отново ни разбира, защото сам е роден в обор и е живял без подслон над главата си. Бог е дошъл в човешки образ на този свят и е изтърпял ужасни мъчения, за да може след това всеки от нас, гледайки на Неговия кръст, да каже: „Той споделя болката ми и ми съчувства”. Затова когато се смеем, Той се смее заедно с нас; когато плачем, Той плаче с нас; сърцето на Бог преживява всяка наша болка и радост много по-силно, отколкото ние самите. В псалм 142 псалмистът описва характера на Бог, казвайки: „Той лекува хора с разбити сърца, и техните болезнени рани превръзва.”. Господ наистина споделя с нас нашето бреме от страдания и нещастия. Пророк Исаия казва, че Исус „беше ранен поради нашите грехове, поради нашите провинения Той беше измъчван” и беше наказан и разпънат вместо нас. Най-добре тази жертвоготовна любов се вижда на кръста, който е най-голямото доказателство за Божията любов. Това е последният аргумент на Бог, за да ни убеди, че Исус ни обича повече от живота си, своите удобства, своя статус. Чрез кръста Исус сякаш ни казва: ако ти не вярваш в любовта Ми, то погледни на кръста, където аз дадох всичко за теб: своя живот до последния му дъх, кръвта си до последната капка, пренебрегнах себе си, за да ти покажа колко силно те обичам.
Спомням си как, гледайки кръста, аз можех да плача 15-20 минути непрестанно от осъзнаването на факта колко много ме обича Бог; от това, че в света няма нито един човек, който би могъл да ме обича колкото ме обича Исус. Дори бащата и майката не са способни на това. Всъщност любовта на родителите—това е само сянката на любовта на Бог.
В посланието си до Римляните апостол Павел казва, че „Бог Своята любов към нас доказва с факта, че Христос умря за нас още когато бяхме грешници”. С други думи, Бог иска да ни каже: „Ако не вярваш в любовта ми, погледни към кръста на Моя Любим Син.” Исус не просто умря за някой добър, Той умря за тези, които със своите грехове постоянно Го пренебрегват. В днешния свят всеки се опитва да общува и да бъде в среда с хора, които имат съответната позиция, пари, власт, за да получат и те полза от това. Често човешките взаимоотношения са изпълнени с неискреност, лукавство и подмазвачество, поради желанието за лично облагоденстване. Но Исус се държи съвсем различно: той отива при прокажените, изгонените от града, при които никой не се доближава от страх, общува с грешниците и бирниците, към които всички се отнасят с презрение. За това Самият Той често понася унижение и оскърбление от страна на фарисеите, които не се страхува да наказва и да говори истината за тях. Авторът на псалм 67 в порив на благодарност възкликва „Благословен да е Господ, защото всеки ден Той носи тежестта ни, Бог е нашето спасение!”. За да споделиш с някого тежестта на живота му, трябва много силно да го обичаш, което показва следната притча:
Веднъж един човек след смъртта си се срещнал с Исус и започнал да се оплаква от живота си, колко му било тежко и непоносимо да издържи всички страдания. След това се обърнал към Него и казал: Ти защо ме изостави, защо не ми помогна, когато ми беше трудно. Тогава Исус му показал пътя на неговия живота, и казал: ето виж, точно до твоите стъпки на Земята има още едни – това са моите стъпки. Аз винаги съм бил до Теб, за да те подкрепям и да ти помагам. Мъжът внимателно погледнал земния си път и изведнъж възкликнал: Исусе, виж, точно в тези моменти, когато ми беше най-лошо, виждах само едни стъпки, защо Си ме изоставял в най-трудните минути от живота ми? На което Господ му отговорил: Ако още по-внимателно се загледаш, ще видиш, че това не са твоите стъпки, а моите. Кога ти е било най-трудното, аз те носих на ръцете си.
Ние често не се доверяваме на Бог, вероятно защото сме убедени, че Бог не ни приема такива, каквито сме. Ние си мислим, че трябва да заслужим тази любовта, и за целта трябва да се превърнем в светци, и чак тогава Бог ще ни заобича. Често човек се съмнява в безусловната любов на Бог, защото много пъти се разочарова в човешката любов. Но трябва да осъзнаем, че Бог не е такъв, какъвто е човек, и любовта Му не е такава, каквато е при човека. Много хора възприемат Бог като съдия или далечно, свято създание. В действителност Той иска да бъде приятел, любящ Баща. Още в Стария Завет чрез устата на пророк Осия Бог говори за своя народ: „Аз ги носех на ръцете си, но те не разбраха, че се грижа за тях. Аз ги привличах с човешките връзки – връзките на любовта. Навеждах се над тях и ги храних”. Така е и сега – Господ се грижи за нас, взема ни в своите бащински ръце, а ние често не разбираме.
Защо Бог ни обича?
Ние разбираме, че Бог ни обича, защото Той е любов. Също както човек не може да живее без да диша, така и Бог не може да не ни обича. Любовта — това е Неговата природа и същност. Но любовта винаги трябва да бъде насочена към друга личност, в противен случай това ще е егоизъм. Това може да породи у нас един естествен въпрос: как Бог може да е любов тогава, когато още не е бил създаден светът и не е имало кого да обича. Размишленията по този въпрос могат да ни доведат до една от най-важните истини за Бог, която разкрива Светото Писание, а именно, че Бог съществува в Три лица: Бог – Отец, Бог – Син и Бог – Свети Дух. Тези три лица са в постоянна взаимна любов. Затова Светата Троица по Своята същност е любов.
Може би ни е трудно да разберем как един Бог може да бъде в три различни лица. Въпреки сложността на това понятие, ние в ежедневието си непрекъснато срещаме триединството на различни явления в природата. И това не е изненадващо, защото, както ни казва апостол Павел в глава 1 на посланието до Римляните: „Понеже от създаването на това, което е невидимо в Него, т.е. вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията му”. Затова апостол Павел твърди, че мислейки за сътворения свят, ние можем до известна степен да опознаем самия Бог, който е създал всичко. Ето няколко примера, които ще ни помогнат по-добре да разберем истината за Божието Триединство.
- Най-разпространеното вещество на планетата, без което е невъзможно съществуването на живота, е водата. Водата е една, но тя може да се намира в 3 състояния: твърдо, течно и газообразно. И всеки от тези състояния по свой начин отразява свойствата на едно и също вещество: водата в твърдо състояние е лед, върху него може да се пързаляте на кънки за лед, той предпазва водата от прекомерно преохлаждане; водата в газообразно състояние — това е пара, която се издига над повърхността на земята, а след това пада във вид на дъжд, който е течно състояние на същата тази вода, носейки живот на всички същества.
- Друг пример е този на слънцето. То е едно, но има тройно действие: удържа Земята в орбитата си, дава светлина и топлина.
- Разглеждайки аметист от различни страни, виждаме три цвята: розово-червено, виолетово-червено и синьо-лилаво. Светлината, която минава през този камък е една, но се проявява по различен начин.
- Същото може да се каже и за триъгълника: той е един, но има три ъгъла.
Такива примери може да се дадат още много.
Нека се обърнем сега към глава 1 на книгата Битие, където е описано сътворението на човека. Така в стих 26 четем: „И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Нашето подобие.”. В този призив обръщението е в множествено число. Бог казва „да създадем”, а не „да създам”; „по нашия”, а не – „по моя”. А в стих 27 вече четем: „И Бог създаде човека, по образ и подобие на Бог го създаде, като мъж и жена ги сътвори”. Предизвиква ли този факт изненада, или дори усещане за определено противоречие? Не, ако приемем, че има един Бог, но в три лица. И това триединство се проявява в човека, който има тяло, душа и дух. Това триединство в човешката природа проследяваме и в единството на ум, воля и емоции. Макар всяко от тези понятия да има своите характерни черти, само тогава, когато те са свързани помежду си, можем да говорим за личността на човека.
Заслужава внимание също и това, че Бог, създавайки човека по Свой образ и подобие, го сътвори като мъж и жена. Той им каза да се плодят и размножават. От този факт можем да заключим, че семейството също е отражение на триединството на природата на Бог. Думите на Исус подчертават това: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще станат една плът”. Примерът за семейство може да хвърли светлина върху въпроса: как три лица, могат да бъдат едно. Ако в семейството цари абсолютна любов, разбиране и приемане, то между тях няма да има недоразумения, конфликти, спорове, а напротив – те ще се опитат да донесат добро един на друг колкото се може повече. Всички решения, които те ще приемат, ще бъдат техни общи решения, те повече ще се грижат за интересите на другия, отколкото за своите собствени. Такова семейство външно ще изглежда като едно цяло, въпреки че може да има много членове. В Светата Троица цари толкова голяма любов, че и трите Божии лица, дарявайки се един друг с такава любов, създават неделимо единство. От тази гледна точка най-добре можем да разберем твърдението на Светото Писание, че Бог е любов. Тази любов към Отца ние проследяваме в живота на Исус, който винаги казва: Не дойдох да върша своята воля, а само волята на Отеца ми. Любовта към Отеца е изключително силна и стига до себеотрицание. Също като майка, която с любов се грижи за своето дете, вече изпълнява не своята воля, а прави само това, от което се нуждае нейното дете. От своя страна Светият Дух винаги посочва Исус, като се стреми да прослави не Своето, а Неговото име, в желанието си да събуди в хората любов към Спасителя. Тази силна взаимна любов между лицата на Бог се проявява в себеотрицанието, което води до неразделно единство.
Отново водата може да илюстрира добре този принцип. Известно е, че нейната молекула се състои от три атома: два атома водород и един атом кислород. В свободно състояние те имат съвсем различни свойства, като в чист вид са опасни за живота, но когато те се обединят благодарение на силите на взаимодействието (аналог на любовта в една връзка), тогава се превръщат в нещо съвсем различно— във вода, която носи живот. Интересен е фактът, че в резултат на това взаимодействие, просто казано, всеки атом губи част от своята маса, която преминава в енергия на взаимодействието между тях, и вече частите им не могат да бъдат разделени. Този ефект във физиката е известен като масов дефект. Както виждаме, дори и в този закон има отражение на Божията природа.
Разбира се, да се разбере докрай тайната на Светата Троица със своя ум, е практически невъзможно, защото Бог е много повече, отколкото нашият ум. На тази тема има една поучителна история: Веднъж Св. Августин седял на брега на морето и размишлявал над това велико тайнство. Изведнъж видял едно малко момче, което черпило с една чаша вода от морето и сипвало в малка дупка в пясъка. „Какво правиш? — попитал учуден светеца. – Искам да прелея водата от морето в тази дупка”, — спокойно отговорило момчето. Усмихнал се светеца и казал: „Ти не разбираш ли, дете, че напразно се трудиш и че това твое намерение не може да се изпълни?” На което момчето-ангел отвърнало: „По-скоро аз ще прелея водата от морето в тази малка дупка, отколкото ти да разбереш тайнството на Светата Троица”.
Така че една от най-красивите истини, които някога сме чували е тази, че Бог е Любов. Това означава, че ние можем да разчитате на Него, да Му се доверим и да бъдем сигурни в Неговите добри намерения спрямо нас.
Ето какво казва по този повод Светият Отец Бенедикт XVI: „Тази, която наистина разбра тази истина, e Непорочната Дева Мария, наречена благословена, защото повярва. Мария не губи вярата в Сина Си: Нейното удивление, виждайки Го толкова човечен, и едновременно – толкова Божествен, пълен с вяра, любов и радост. Ние трябва да се поучим от Нея, нашата Майка във вярата, да разпознаваме в човешката природа на Христос съвършеното откровение на Бог”.