Ruah_2 – Фестивал Белозем

Съществува ли Бог и защо именно християнство?

Човешкото същество в отношението си към живота коренно се различава от всички други създания. За да бъде щастливо, то трябва да отговори на въпроса: защо живея и какъв е смисълът на моето съществуване (за което вече говорихме в предишната конференция). Но да се поставя въпроса за смисъла на живота и да се търси отговор на него е уместно само тогава, когато се съгласим, че животът ни не свършва с физическата смърт. Иначе всичко, което правим на този свят няма да има никакъв смисъл. В същото време въпросът за съществуването на живот след смъртта е пряко свързан с въпроса за съществуването на Бог, защото, ако Бог не съществува, е трудно да се намери основателна причина да се говори за реалността на вечния живот.

Съществува ли Бог и откъде знаем това?

Мисля, че днес са малко хората, които никога не са си задавали въпроса: наистина ли Бог съществува? (Може да поискате да вдигнат ръка тези, които са си задавали този въпрос). Нека се опитаме и ние да потърсим отговор на него. За да направим това, ние първо трябва да разберем, на базата на какво ние правим заключение, че някои неща съществуват, а други – не? С други думи откъде знаете, че столът, на който седите, съществува; или защо смятате, че писалката, с която пишете, е синя? Очевидно е, че вярата в съществуването на една или друга вещ най-често ние черпим от нашия сетивен опит. Има много неща, за които е лесно да се каже, че те съществуват, именно защото ние можем да ги видим, чуем, помиришем, докоснем. И означава ли това, че съществува само това, което ние можем да опознаем с помощта на нашите сетива? Очевидно е, че не. Да вземем за пример мобилен телефон, и нека си зададем въпроса: благодарение на какво е възможно да общуваме по него? Тези, които са запознати с физиката, ще кажат, че благодарение на съществуването на електромагнитните вълни, които пренасят информация от един абонат към друг. А сега, позволете ми да попитам: кой от вас е виждал електромагнитни вълни? А може би ги е помирисвал, или ги е опитвал на вкус? Може би ги е докосвал? Никой, защото е невъзможно да ги фиксираме с помощта на нито едно от нашите сетива. Но те все пак съществуват, а доказателството за това е, че мобилният телефон наистина работи. И наистина, има много неща, които ние не можем да определим с нито един уред, и нито едно от нашите пет сетива не реагира на тях, но в тяхното съществуване ние сме твърдо убедени. Такива неща са любовта, нежността, приятелството, гневът, омразата. Съществуването им е ясно за нас, ние не ги чувстваме с нашите външни сетива, но ги преживяваме вътрешно. Много често, на въпроса, какво е любов, всеки има свой отговор, а отчасти дори не можем да определим това понятие, но всички са убедени в съществуването й.

Веднъж един лекар по време на операция на главен мозък, гледайки как един от неговите пациенти се моли, се обърнал към него с въпроса: „как можеш да се молиш и да вярваш в Бога, когото никога не си виждал?”. На което пациентът му спокойно отговорил: „Искам и аз да ви питам, докторе, ето, вие правите операция, отваряте череп, виждал ли сте някога какво представлява ум или мисъл?- Не – отвърна той. – Тогава как можете да използвате това, което никога не сте виждал?”

Ако е невъзможно да видим Бог или да се докоснем до Него, то на основание на какво можем да твърдим, че Той съществува? Нека да разгледаме следната ситуация: Представете си, че сутрин, излизайки от къщи, вие сте оставили бъркотия в стаята си, а вечер, връщайки се от работа (училище, университет), сте забелязали, че в стаята всичко е подредено и внимателно сложено, въпреки че не сте забелязали никого в дома си? Каква е първата мисъл, която би ви хрумнала? Може би нещо от сорта на: интересно кой е подредил стаята ми: майка ми, баба ми или сестра ми? И наистина вие никога нямаше да помислите следното: колко е добре, че редът сам по себе си е възникнал в моята стая. Защо? Защото всички добре знаем, че всеки ред, за разлика от хаоса, се нуждае от някой, който да го създаде. А сега нека да погледнем на света, който ни заобикаля, и по-точно на това какъв съвършен ред съществува в него. Наличието на такъв ред в света ни убеждава в съществуването на Някой, който го поддържа. Алън Сандидж, обявен за баща на съвременната астрономия, носител на наградата Крафуърд по астрономия, се е изказал по този въпрос по следния начин: „Аз смятам за напълно невероятно, че този хармоничен ред е възникнал от хаоса. Зад съществуването на подобен ред трябва да има някакъв организационен принцип. Бог за мен е тайна. Но Той е обяснение на чудото на битието – защо се е случило така, че има свят, а не е нищо”.

Но нашата Вселена не е просто подредена, тя функционира по-добре от всеки механизъм, създаден от човека. Това, от своя страна, ни навежда на мисълта, че ако дори такова просто творение като часовника изисква часовникар, то колко повече светът се нуждае от Създател. Носителят на Нобелова награда по физика за 1966 година Алфред Кастлер е направил поразително признание: „Аз не мога да проумея света без Твореца, т.е. без Бога”.

Един шотландски философ се запалил по идеята да посее в душата на малкия си син вяра в Бога. Момченцето било на 5 или 6 години и вече започвало да чете, но бащата не искал още да му говори за Бога, явно, предполагайки, че на тази възраст той не би могъл да разбере такива уроци. За да пробуди в ума на сина си тази велика мисъл, той е измислил подходящ за възрастта му начин. Без да казва нищо на никого, в своята малка градина той е написал, изкопавайки в земята името на сина си, а в образуваните бразди е посял семена на брункрес (блатна трева или нещо от сорта) и ги покрил с почва. – След десет дни – разказва той по-нататък – момчето дотича при мен и с голямо учудване ми каза, че е видял името си, написано в градината. Аз се засмях след тези думи и се престорих, че не отдавам никакво значение на неговия разказ. Въпреки това той настоя да отида и да видя. Когато стигнах до мястото казах на сина си: „Прав си, наистина виждам твоето име, но тук няма нищо изненадващо, това е просто съвпадение” и започнах да се отдалечавам. Но той не ме остави и напълно сериозно заяви:

– Не може да бъде това да е просто случайност! Трябва да има някой, който е посял тези зърна така, че те да поникнат имено по този начин.

– Значи, ти си мислиш – казах му – че нищо, което ни се струва правилно, като буквите на твоето име, не може да е въпрос на случайност?

– Не може! – отговори той твърдо.

– Тогава – казах му – погледни себе си, ръцете си с пръстите на тях, краката си и цялото си тяло – те не ти ли изглеждат правилни по форма и съвършени по структура?

– О, да, разбира се! – отговори той.

– Може ли всичко това да е следствие на случайност? – продължих аз.

– Не! – отвърна момчето – Някой непременно трябва да го е направил.

– Но кой? – попитах аз.

– Не знам. – отговори момчето.

Тогава аз изрекох името на великия Създател, който е създал целия този свят и му дадох някои идеи за Неговата природа. Този Урок дълбоко се врязва в душата му, и той никога след това не го забрави.

И наистина, всеки път, когато виждаме хубава картина, четем поезия, слушаме музика, у нас възниква въпросът кой е техният автор. По същия начин, гледайки красотата на света, можем да си зададем същия въпрос. Ако дойдете в художествена галерия и попитате, който е нарисувал тази картина, и ако ви отговорят, че тя сама се е нарисувала, то най-малкото ще се засмеете. Английският астронавт Джак Лаусма по този въпрос казва следното: „Както не мога да повярвам, че корабът, на който аз летя, сам се е сглобил, то как да повярвам, че Вселената се е появила сама по себе си? Аз съм сигурен, че само един разумен Бог е могъл да създаде Вселената”.

На тази тема има един виц. Веднъж оратор-атеист на събрание на работници в един завод говорил срещу вярата в Бога. Той доказвал, че светът се е появил просто така, от само себе си. Докато той говорил, някой от работниците хвърлил по него гнил домат. „Кой хвърли домата?” — попитал той гневно, на което един от работниците спокойно му отговорил: „Никой не го е хвърлял—той сам се е хвърлил”.

Исак Нютон, който е известен с трите си закона на динамиката и закона за земното привличане, много уместно е подчертал невъзможността на самопроизволното възникване на света с думите: „нима окото е създадено без познания в оптиката, а ухото – без познания в акустиката? …Устройството на такива изключително майсторски части от животните, като очи, уши, мозък, мускули, сърце и други, както и инстинктите на зверовете и насекомите – всичко това не може да бъде произведение на нищо друго, освен на мъдростта и изкуството на могъщия, вечно живия Творец …”. Оказва се, че нашият свят наистина е „ювелирна” работа: в него изключително съвършено са подбрани всички параметри така, че да може да съществува живот. Малко отклонение от тях би довело до невъзможност за живота като такъв. Ето няколко примера:

Ако съотношението на масите на елементарните частици (например, електрон, протон и неутрон), от които се състои всеки химически елемент, бе различно от това, което имаме сега, то ние нямаше да имаме химическите елементи, включени в таблицата на Менделеев, а следователно не би имало планети и живи организми.
Същото се отнася до значенията на електростатичните и ядрените сили. Ако те биха се различавали поне на 5-7% от сегашната си стойност, нашият свят би бил еднообразен и мъртъв.
Вода—това е едно от двете химически вещества, твърдото състояние на което (лед) при охлаждане се разширява. Благодарение на това ледът във водоемите, се издига нагоре, а под него се запазва температурата, която позволява на растенията и животните да оцелеят.
Ако концентрацията на кислород в атмосферата не е била 21 %, а да речем, 50%, тогава всичко, което може да гори, отдавна би изгоряло. Или ако кислородът би намалял до по-малко от 10%, то тогава горенето изобщо не би било невъзможно.
Концентрацията на въглероден диоксид и водна пара в атмосферата на Земята е пренебрежимо малка – по-малка от 0,3%. Обаче без тези газове средната температура на Земята щеше да е с 40 градуса по-ниска.
Дебелината на озоновия слой е само 2,5 милиметра, но без него ние щяхме да „изгорим” от ултравиолетовите лъчи.
Благодарение на това, че Земята е наклонена под ъгъл 66,5 градуса към равнината на своята обиколка, климатът е добре съгласуван и се извършва смяната на сезоните.
Ако гравитационните сили бяха 10 пъти по-големи, то Слънцето вече би изгоряло, а ако бяха по-малки, то не би се запалило.

Тези примери илюстрират факта, че всичко в нашия свят е помислено до най-малкия детайл, благодарение на което ние с вас имаме възможността да живеем. Променете нещо в основата на природата и ще видите, че животът ще стане невъзможен. Тази истина прави очевиден факта, че трябва да има Някой, Който е помислил за всичко това. Колкото по-дълбоко опознаваме света, толкова по-дълбоко осъзнаваме тази истина. Не случайно известният английски философ, един от създателите на емпиризма, Френсис Бейкън, казва: „Повърхностните знания ни отвеждат далеч от Бога, а задълбочените знания ни водят при Него.”

Въпреки всички логични аргументи в полза на съществуването на Бог, нас не може да не ни тревожи въпроса: възможно ли е по някакъв начин да се фиксира присъствието на Твореца? – например, въпреки че не можем да възприемаме електромагнитните вълни с нито един от нашите сетивни органи, ние можем да се уверим в съществуването им с помощта на мобилен телефон или радиоприемник. Има ли подобен уред, за да фиксира съществуването на Бога? (След това можете да попитате публиката: как мислите? . Повечето хора, сигурно, ще кажат – не). За да ви помогна да намерите правилния отговор, ще ви задам един друг въпрос: а с какъв уред вие измервате любовта, приятелството, искреността. Отговорът е: сърцето (не става въпрос за орган, който изпомпва кръв). И наистина, сърцето ни е единственият „уред”, който може да „регистрира” и любовта, и Бога, защото Бог е любов, както ни казва апостол Йоан. При това трябва да се направи една забележка: за да се почувства Бог, сърцето трябва да бъде правилно настроено. Тук ситуацията е аналогична на радиоприемника: за да можем да уловим необходимата радиовълна, той трябва да бъде настроен по съответен начин. Най-добре можем да настроим сърцето си към Бога с помощта на молитвите.

И наистина, всеки човек, ако е честен със себе си, ще признае, че дълбоко в сърцето си осъзнава реалността на Бога. Не се ли дължи на това факта, че 90% от населението на земното кълбо вярват в съществуването на Бог или на някаква по-висша сила. Както уместно забелязва гръцкият философ Плутарх: „Можете да намерите градове, не заобиколени от стени, които нямат нито литература, нито дворци, нито монети, и такива, които не знаят какво е театър, гимназия, но няма да намерите такъв град, който е без Бог…; един град по-скоро може да няма под себе си почва, отколкото да остане без религия.”

Защо дори и най-малко образованите хора имат представа за Бог? Отговорът очевидно се крие не в сферата на техния разум, а в сферата на сърцето им: може би това е дълбок спомен, който с корените си отива още във времето на Адам. Като кратък извод от гореизложеното могат да бъдат думите на известния немски философ Емануел Кант: „Две неща ме убеждават в съществуването на Бог: звездното небе над мен и моралният закон вътре в мен”.

Свети Тома Аквински, който е живял през 13 век, систематизирал аргументите в полза на съществуването на Бог под формата на 5 доказателства, които са станали класически в западноевропейската теология:

1) Тъй като всичко в света се движи, то трябва да има „първичен двигател” или „първичен тласък” на движението – Бог.

2) Всички явления и вещи имат причина за тяхното възникване и съществуване. Първопричина на всичко — Бог.

3) Всичко в света съществува не случайно, а с определена необходимост – Бог.

4) Всички неща имат различна степен на съвършенство. Затова трябва да съществува абсолютно мерило за съвършенство — Бог.

5) Всичко в природата има определен смисъл, цел, целесъобразност за своето съществуване. А това значи, че трябва да съществува „крайна” и основна цел – Бог.

Вяра и наука.

Доста често като пречка за интелектуалното възприемане на реалността на Бога е много разпространения стереотип, че науката отрича съществуването на Бог, както и че вярата и науката са несъвместими неща. Но това е само мит. Папа Йоан Павел II, говорейки за съотношението между вярата и разума, твърдеше, че „Вярата и разумът са като две крила, на които човешкият дух се възнася към съзерцание на истината”. Да чуем също така, какво казват по този повод известни учени.

Макс Планк, Нобелов лауреат за физика през 1918 година, който е дал началото на квантовата механика: «Никъде, където и да се обърне нашия поглед, какъвто и да е предметът на нашето изследване – каза той – ние не откриваме противоречия между религията и естествените науки, ние по-скоро констатираме тяхната абсолютна хармония по основните точки. Религията и науката изобщо не се изключват взаимно, както са утвърждавали преди и от каквото се страхуват нашите. Напротив, те се съгласуват и се допълват взаимно. Най-прякото доказателство за съвместимостта на религията и естествознанието, дори и при най-критичен поглед върху нещата, е историческия факт, че тъкмо най-големите естествоизпитатели на всички времена — Кеплер, Нютон, Лейбниц… са били дълбоко религиозни».

Алберт Айнщайн, Лауреат на Нобелова награда за физика, създател на теорията на относителността: «Аз не мога да си представя истински учен, който да няма дълбока вяра. … Безбожната наука куца. Вярвам в единия Бог и с чиста съвест мога да кажа, че никога не съм изпитвал симпатия към атеистите. Човечеството без религия би било на варварския етап от своето развитие…».

Гулиелмо Маркони, изобретателят на радиото, Нобелов лауреат по физика, открито заявява: «Аз съм горд, че съм човек, който вярва. Аз вярвам в силата на молитвата. Аз вярвам в молитвата не само като католик, но и като учен»

Ние вярваме в Бог, който е Създател, т.е. Този, който е създал всички закони на света. Той е единственият и истински автор на всички науки, и затова тяхното изследване трябва да ни води към Него.

Патриарх Йосиф Слепия казва: „Обичайте науката, грижете се за нея със своя труд”. И наистина много безпристрастни учени са станали вярващи, когато са се задълбочили в познанието за света. Ето какво казва Огюстен Коши, един от най-гениалните математици: «Аз съм християнин. Това означава, че вярвам в божествеността на Христос, както са вярвали почти всички велики астрономи и математици от миналото. Моите убеждения не са следствие от получените в наследство предразсъдъци, а на задълбочени научни изследвания”. Така казва и Алесандро Волта, италиански физик, за който ние си спомняме всеки път, когато посочваме какво е напрежението в мрежата: „Аз изучавах основите на вярата, четях книги на защитниците на вярата и на нейните противници, обмислях всичко, което свидетелства за вярата и срещу нея. Така получих най-силните доказателства, за да убедя разума си… Аз не се срамувам от Евангелието».

Защо именно християнството?

Фактът на съществуването на Бог неизбежно ще породи у нас въпроса за възможността да установим поне някаква връзка или, така да се каже, отношения с Него. Очевидно е, че ако Бог съществува, то би било съвсем разумно да се предположи тази възможност. Но каква ли ще е тази връзка, как да я установим? Търсенето на отговор на тези и други подобни въпроси е задача на религията (думата „религия” най-вероятно идва от латинския глагол „religare”, което означава „обвързване”). Проблемът, обаче е в това, че религиите са много и всяка една от тях дава своите отговори. На кого да вярвам? Има ли някакви обективни критерии за решаване на тази трудна задача. Някои хора смятат, че няма значение каква религия изповядваш, защото всички те водят към Бога. Но това твърдение противоречи на здравия разум, защото често на един и същ въпрос различните религии дават не просто противоречиви отговори, а точно противоположни. Освен това, Исус Христос, основателят на християнството, казва: «Аз съм пътят, истината и животът; никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене». По мое мнение, с тези думи Той потвърждава, че има само една истинска религия – тази, която се основава на Неговата личност. Като чуе това твърдение, някой може да се възмути: защо ние трябва да приемем Исус като някое изключение, нали освен него е имало и други учители като Буда, Мохамед и т. н.?! С какво образът на Христос се различава от тях. Разликата съществува. Тя е много съществена и се състои в това, че никога и никой от основателите на великите религии, с изключение на Исус Христос, дори не са споменавали, че те са Бог. А когато става въпрос за Христа, то цялото Му учение по един или друг начин се основава на тази истина. Той твърди: „Аз и Отец сме едно”. Това твърдение беше толкова непонятно и предизвикателно от гледна точка на фарисеите, че те са искали да го убият заради това, както се разказва в глава 5 на Евангелието от Йоан: «И затова юдеите още повече са искали да Го убият, защото Той не само е нарушавал съботата, но и Бога е наричал свой Баща, и с това се е приравнявал към Бога».

Когато в съда са попитали Исус: „Ти ли си Христос, Синът на Живия Бог?”, Той отговорил, че е така. Тогава Първосвещеникът разкъсал дрехите си и попитал: „какви още доказателства са нужни? Вие чухте това Богохулство”. Да каже така за себе си — това е същото, както да обяви себе си за Бог, и в очите на тези хора това е било богохулство, защото те не са разбирали, че Той наистина е Бог. Така че самите дела и думите на Исус са потвърждавали Неговата Божественост. Вероятно ви интересува какви точно. Нека да разгледаме този въпрос по-подробно.

Исус директно заявява, че Той е Бог. Един ден Христос ясно и недвусмислено заяви: „Затова ви казах, че ще умрете в греховете си; наистина, ако не повярвате, че съм това, което казвам, ще умрете в греховете си.” Тогава те му отвърнали: „Кой си ти?” Исус им е отговорил: „Вечния, както ви казах.” (Йоан, 8:24).”. Думата Истински (евр. ЯХВЕ – Този, който е) евреите са използвали само по отношение на Бога. Имено това име, като Свое Създателят е обявил на Моисей в близост до горящият храст. Слушателите на Исус не са могли да повярват, чудели се дали не им се причува, затова попитали отново: „Кой си ти?”. Христос без сянка на съмнение повторил: „Вечния, както ви казах.„. Вечният означава същото, което и Истински, т.е. Този, Който е бил, е и ще бъде.
Христос твърди, че може да прощава грехове. Можем да простим на онези, които са съгрешили срещу нас. Но да се прости на онзи, който се е провинил пред някой друг, може само Бог. Затова, когато Исус заяви Своето право да прощава и на тези, които съгрешиха срещу други хора, Той е бил обвинен в богохулство. Четем за това в глава 2 от Евангелието от Марк: „Исус, като видя вярата им, каза на разслабения: Прощават ти се, сине, греховете! Там седяха някои от книжовниците и в сърцата си мислеха: Защо Той говори така? Незачита Той Бога… Кой може да прощава грехове, освен Самия Бог?”. Това означава, че ако Исус не е Бог, то тогава от гледна точка на еврейския закон, Той е богохулник.
Исус казва, че някога ще съди света. «Когато дойде Човешкият Син в славата Си и всички свети Ангели с Него, тогава Той ще седне на престола на славата Си. И ще се съберат пред Него всички народи, и Той ще ги раздели един от друг, както овчарят отделя овцете от козите. И ще постави овцете вдясно от Себе си, а козите отляво.» (Мт.25:31-32)

Ясно е, че такова твърдение не може да представи просто велик духовен наставник, Той трябваше да бъде някой значително по-голям, като самия Бог, защото само Бог може да вземе окончателно решение.

Христос ни убеждава, че съдбата на хората зависи от тяхната вяра в Него. Апостол Йоан много добре е разбирал тази наука на Месията и я предава на нас: „Който вярва в Него не ще бъде съден, а който не вярва, той вече е осъден, защото не вярва в Името на Единородния Син на Бога.» (Йоан, 3:18).

Цялата история на израелския народ е наситена с неизменната идея: „Има само един Бог, в Когото трябва да вярваме и на Когото трябва да се покланяме.” Така че, когато Исус казва на евреите, че в Него трябва да вярват, това би могло да означава само две неща: или, че Той е Бог, или призовава към идолопоклоничество. Освен това, когато пред Христа са падали на колене и са Му се кланяли до земята, Той това не го е забранявал и не го е осъждал. За евреите това е бил жест, запазен само за Бога. За това например свидетелства епизод от книгата Откровение: „И аз, Йоан – този, който е видял това и чул; и когато чух и видях, паднах да се поклоня пред краката на Ангела, че ми показа това. Но той ми каза: „Виж, не прави това: аз съм също слуга като теб и твоите братя пророци, и на онези, които спазват думите на тази книга: на Бога се покланяй!” (Откр., 22:8-9). Затова, когато Исус е приемал такова поклонение, това отново би могло да означава само две неща: или че Той е Бог, или че одобрява идолопоклоничеството.

Исус казва, че Той има власт над живота и смъртта. Христос многократно е говорил на Своите ученици не само за това от каква смърт ще умре, но и че Той ще възкръсне от мъртвите. За Стария Завет не е новина, че пророкът на Бог може да възкресява мъртвите, но никой никога не е посмял да заяви, че той самият ще възкръсне от мъртвите със своята сила, защото това означава да си присвои власт, която принадлежи само на Бог – властта да бъде безсмъртен. Исус ясно заявява: „… Аз давам живота си, за да го взема отново. Никой не ми го взема, защото Аз си го давам от Себе си. Защото имам власт да го дам и власт да си го взема обратно; от моя Отец съм приел тази заповед.” (Йоан, 10:17-18)

Така че, ако Исус Христос е Бог, тогава е разбираемо защо християнството е изключителна религия. А какво тогава да се прави с другите религии? Как да се отнасяме към тях? Може да се каже, че всяка религия, освен християнството, е опит на човека да намери Бог, затова тя не може да бъде съвършена и не може да бъде застрахована от грешки, дори фатални, защото хората често грешат и желаното представят за истина. Християнството е търсене на човека от Бога, което започва с думите: „Адаме, къде си?”. В глава 15 на Евангелието от Йоан се казва: „Не вие Мене избрахте, а Аз вас избрах, и ви определих …».

Така че, наистина има много преки и косвени доказателства, че Исус не е бил просто един добър и мъдър човек, а че Той е самият Бог. Някой може да каже: „О, сега има много хора, които смятат себе си за Наполеон, Горбачов и т.н., нима трябва на всички тях да вярваме?”. Но Исус не само е говорил, че Той е Бог, Той го е доказвал с реални действия. „А когато Аз творя, макар на Мене и да не вярвате, на делата повярвайте, за да разберете и повярвате, че Отеца е в Мене, и Аз съм в Него!”. Сега да разгледаме фактите, които потвърждават, че Той наистина е Този, за когото се представя.

Неговото учение

Учението на Исус е било и остава в основата на цялата западна цивилизация, на което стъпват много от нашите закони, обществени ценности и етични норми. Това учение е дало тласък за развитието на литературата, изкуството, философията, културата… За 2000 години, въпреки бързото развитие на науката и технологиите, в учението на Христос нищо не е добавено, просто защото това са най-добрите и най-съвършените думи, които са били изричани някога. Те не са абстрактни, а са неразривно свързани с Неговата личност. Исус никога не е променял своето учение, никога не е казвал, че е сгрешил и никой никога не е могъл да Му докаже Негова грешка. Христос открито е заявявал: „Кой от вас може да Ме укори за грях? Когато говоря истината, защо не Ми вярвате?”. Желаещите да Го унижат не са били никак малко, но никой от тях не е притежавал аргументи. Той толкова съвършено е живял и учил, че е нямало за какво да Го укорят, и за да Го осъдят на смърт са били нужни фалшиви свидетели. Всичко това доказва, че Исус е имал свръхестествена мъдрост, несравнимо по-голяма, отколкото всички други известни хора взети заедно.

Неговият живот и дела

Преди повече от 2 хиляди години се е случило едно събитие, което, без съмнение, е имало най-голямо влияние върху хода на историята на целия свят—това е раждането на Исус Христос. Нито едно друго събитие, да речем, война или голямо научно откритие, или дори създаването на тоталитарен режим, по мащаба на влияние върху живота на цялото човечество не може дори и малко да се сравни със скромното раждане във Витлеем на един-единствен човек. Един от писателите на 19 век пише за Христос следното: „Всички армии на света, които някога са преминали марширувайки по земята, всички военни флотилии, които някога са браздили морета, всички царе, които някога са царствали, всички парламенти, които някога са заседавали, не са оказали по-голямо влияние на живота на хората на земята, отколкото този един-единствен живот.”

Въпреки това, колкото и да е очевидно това твърдение, днес все още има хора, които се осмеляват да твърдят, че Исус не е бил историческа личност, а е само митичен герой, просто измислица. По-специално, в съветския „Речник на атеиста” Исус се определя „като митично същество, което в действителност не е съществувало”. Днес никой сериозен историк не подкрепя тази гледна точка. Дори и Фридрих Енгелс, който трудно може да бъде заподозрян в симпатии към християнството, пише: „С религията, която е подчинила на себе си Римската световната империя и в продължение на 1800 години доминира над значителна част от цивилизованото човечество, не е възможно да се справиш, просто обявявайки я за обикновена безсмислица, слепена от лъжци”. За това, че Исус не просто е съществувал, а и е вършил нещо необикновено, доказва Неговата изключителна популярност дори и днес, след повече от две хиляди години. Нито един учен, политик или художник дори и приблизително не може да се похвали с такъв успех? Защо? Защото това, което прави Той, не може да направи никой—Той е звезда номер едно. Христос е възкресявал мъртви, очиствал прокажени, успокоявал бури, умножавал хляб и т.н., Когато Йоан е изпратил своите ученици да попитат Исус Той ли е Месията или да чакат друг, Христос е отговорил, позовавайки се на собствените Си дела: «И рече им Исус в отговор: Идете, кажете на Йоан какво видяхте и чухте: Слепите проглеждат, хромите прохождат, прокажените се очистват, глухите започват да чуват, мъртвите възкръсват, на бедните се съобщава Благата Вест.»

Пророчества

Един от критериите, от които можем да се възползваме, за да открием истинската религия, е изпълнението на пророчествата и предвижданията, отнасящи се до бъдещи събития, представени в рамките на тази религия. Очевидно е, че абсолютно точно и безпогрешно изпълнение на пророчествата е възможно само при условие, че то е било дадено от Бога, тъй като само Той е всезнаещ. Ако говорим за християнството, то е пълно с пророчества, които са се изпълнили точно. Най-важните от тях се отнасят до личността на Исус Христос. Флойд Хамилтън в книгата „Основи на християнската вяра” казва: „Кенон Лиддон авторитетно твърди, че в Стария Завет са дадени 332 ясни пророчества, които точно са се изпълнили в Исуса Христа””. Нито една друга религия не може и приблизително да се похвали с такива цифри. Денверското издателство „Christian Victory” е готово да плати премия от 1000 долара на този, който намери историческо лице, сред живите или мъртвите, в което са се изпълнили поне половината от пророчествата за Месията, посочени в книгата на Фред Мелдау „Месията в Стария и Новия завет”.

За различните детайли от раждането, живота и смъртта на Исус Христос са били огласени невероятно количество пророчества много стотици години преди раждането Му. Еврейският народ е знаел и е предавал тези пророчества от поколение на поколение. Доказателство за това е фактът, че след раждането на Исус, Ирод, копнеейки да Го убие, но не знаейки, къде се е родил, е събрал книжниците, за да получи необходимата информация. И те, на базата на пророчествата, безпогрешно са посочили мястото на раждането на Месията. Към пророчествата, свързани с обстоятелствата покрай раждането Му, се отнасят следните: Месията ще се роди от девица (Исая 7:14), ще дойде от племето на Юда (Мих. 5:2), ще бъде от синовете на Есея (Ис. 11:1), ще излезе от Давидовия дом (Ер. 23:5), На Него Царете ще донесе своите дарове (Пс. 71:10), ще бъдат унищожени невинни деца (Ер. 31:15) и други.

Едно от най-впечатляващите пророчества за Месията е изрекъл пророк Даниил в глава 9 от своята книга. Там четем, че при него е дошъл Гавраил и е предсказал събития, които трябва да се случат, казвайки: Седемдесет години – седмици са определени за людете ти и за светия ти град, за въздържането на престъплението, за довършване греховете и за правене на умилостивение за беззаконието, и да се въведе вечна правда, да се запечата видението и пророчеството, и да се помаже Пресветият. Знай, прочее, и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради изново Ерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради изново, с улици и окоп, макар в размирни времена. И подир шестдесет и две седмици Месия ще бъде посечен и не ще има кои да Му принадлежат; и людете на княза, който ще дойде, ще погубят града и светилището; и краят му ще го постигне чрез потоп; и до края на войната има определени опустошения. И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще направи да престанат жертвата и приносът; и един, който запустява, ще дойде яздещ на крилото на мерзостите; и гняв ще се излее върху запустителя до определеното време”. Това пророчество се състои от три части; тук се включват седемдесет години – седмици, тоест седемдесет пъти по седем години, което прави 490 години. В първата част се разказва за това, че след 69 години-седмици, т.е. след 483 години, Месията ще дойде в Ерусалим. Това броене се води от момента на заповедта да се възстанови и построи Ерусалим. Втората част разказва за това, че след идването Му, Месията ще бъде предаден на смърт. След това ще дойде владиката, за да разруши Ерусалим и неговия храм и да завърши периода от седемдесет години – седмици с последния седемгодишния период. Началото на отброяването на седемдесет години – седмици е свързано със указа на цар Артаксеркс за Неемия да възстанови Ерусалим през 444 г. преди Рождението на Христа. Датата не е посочена, което според еврейската традиция означава, че става дума за първото число на месеца, т.е. на 1 нисан, което по нашия календар съответства на 5-ти март. Възстановяването на Ерусалим е отнело 49 години, което съответства на седем години – седмици. От момента на завършване на възстановяването трябва да минат още 62 години – седмици, т.е. 434 години, като за основата е взета година според старозаветните еврейски пророци, състояща се от 360 дни. След изтичането на това време самият Христос, според раздел 9 от книгата на пророк Захария, трябва да се появи пред Израел като Месия. Ако всичко внимателно се сметне, както е направил например Харолд Гохнер, получаваме, че краят на 69 години-седмици след излизането на указа за възстановяването на Ерусалим се пада на 30 март 33 г. от Рождество Христово, т.е. на датата на официалното влизане на Исус в Ерусалим. Според пророчествата на Еремия след приключване на 69 години-седмици трябва да се случат две събития: смъртта на Месията, което и се е случило на 3 април 33 година, когато Христос е бил разпнат, както и разрушаването на Ерусалим и храма (светинята), което се е случило през 70-та година. По този начин пророк Еремия точно е предсказал идването на Месията, Неговата смърт и разрушението на храма практически 500 години преди тези събития.

В лицето на Исус Христос са се изпълнили 29 пророчествата само в деня на Неговата смърт. Например Псалм 21съдържа пророчество за това, че ръцете и краката на Месията ще бъдат пробити, че за одеждите Му ще се хвърли жребий, че сърцето Му ще бъде пронизано; Псалм 68 – за това, че ще Го мъчи жажда и ще Му дадат да пие оцет със жлъчка; Псалм 33 – костите Му няма да бъдат пречупени, което в случай на разпятието е необичайно, тъй като обикновено на разпнатия му чупят долната част на краката, за да не се мъчи на кръста няколко дни. При Исус долните части на краката не са чупени, защото Той вече е бил починал. Освен това в 53 глава от книгата на Пророк Исая се дава пророчество, че Месията ще бъде отхвърлен от собствения си народ, че Той ще се моли за палачите си, че ще бъде погребан в гробницата на друг, заможен и богат човек. Пророк Захария в глава 11 на своята книга пророкува за това, че Христос ще бъде продаден за 30 сребърни монети, че парите ще бъдат хвърлени в божия дом и че с тези пари ще бъде купено полето на грънчар. За Неговото възкресение се споменава в Псалми 2, 15, 29, 40, 117, за възнесението – 15, 23, 67, 109, 117.

Разбира се, всички тези пророчества не са могли да се изпълнят случайно. Освен това, никой не би могъл да ги нагласи. Питър Стоунър в своя труд „Така казва науката” доказва, че по законите на вероятността, случайността в изпълнението на пророчествата за Месията е абсолютно невъзможна. Стоунър твърди това, прилагайки и изчислявайки вероятността само за 8 пророчества. Ето какво казва той: „По този начин, ние доказваме, че вероятността за изпълнение на тези осем пророчества от който и да е човек, който някога е живял, се равнява на 10^-17…”. За да се разбере колко е малко това число, Стоунър дава такава илюстрация: „Вземете 10^17 (1 със 17 нули) сребърни долара и ги разпръсне по цялата повърхност на щата Тексас. Те ще покрият повърхността на щата със слой с дебелина около половин метър. Избираме една монета от тази купчина и внимателно разбъркваме всички долари. Завързваме очите на един човек с дебела превръзка и му казваме да отиде, където поиска, но че има възможност да вземе само една монета на случаен принцип, и трябва да изберете точно избраната монета. Какъв е шанса този човек да вземе избраната монета. Същият, както и при пророците, които са писали своите осем пророчества, които трябвало да бъдат изпълнени в един човек… Или тези пророчества са били написани под ръководството на Бог, или пророците са ги измислили, водени от собствените си човешки умове. В последния случай вероятността за тяхното изпълнение в един човек е 10^-17. Но всички те са се изпълнили в Исус Христос. Затова, дори само изпълнението на тези осем пророчества доказва, че те са били вдъхновени от Бог”. Пророчествата, които са се изпълнили в Исус, доказват, че Той е Месията. По този начин Бог ни дава увереност, че на Исус може да се вярва.

Библейските пророчества нямат нищо общо с това, което днес предлагат различни гадатели и медиуми. Божиите пророчества винаги се изпълняват, докато изпълнението на пророчествата от медиуми, проведено в периода от 1975 до 1981 години, разкрива, че от 72 пророчества в известна степен са се изпълнили само 6. При това, две от тях все още остават неясни, а другите две едва ли някой може да се изненада – САЩ и Русия остават световни политически сили и нови световни войни не предстоят. „The People Almanac” проведе проучване на пророчествата на 25 от най-известните медиуми. Ето и резултатите: от 72 пророчества 66 (92 %) са били напълно неверни, а при останалите 8% точността може лесно да се поясни със случайност и общи познания за ситуацията.

4) Неговото Възкресение

Фактът на възкресението на Исус Христос от мъртвите, е крайъгълен камък на християнската вяра, защото той доказва, че всичко това, за което говори Христос, не е просто добра философска концепция, а е безспорна истина. Това не може да се твърди за никой друг основател на религия. Ако Христос не бе възкръснал от мъртвите, тогава цялото Му учение щеше да остане просто красиви думи, на които ние въобще нямаше да имаме причина да вярваме. Неговото възкръсване ни кара да се отнасяме сериозно към всичко, което е било изречено от Него, защото това има не просто теоретично, а съвсем практическо значение за нашия живот. Това е разбирал добре апостол Павел, обръщайки се към Коринтяните: „Ако Христос не е възкръснал, тогава вашата вяра е напразна, вие все още сте в греховете си”. Питър Крафт и Ромалд К. Тацелли описват изключително важни моменти от възкръсването, като казват: «Възкресението е изключително важно, защото то е извършено за нашето спасение. Исус дойде, за да ни спаси от греха и последвалата смърт. Възкръсването също така ясно отделя Исус от всички други основатели на религии. Костите на Авраам и Махомет, Буда и Конфуций, Лао-Дзъ и Заратустра все още са в земята, а гробницата на Исус е празна. Последиците от Възкресението за нашия живот не подлежат на никакво сравнение. То е конкретно, фактическо и емпирично доказателство, че животът има смисъл и надежда; „любовта е по-силна от смъртта”.

Информация за Възкресението на Исус Христос черпим не само от Новия Завет, но и от трудовете на нехристиянски автори. Например еврейския историк Йосиф Флавий, който далеч не е симпатизирал на християните, в своите „Античности” пише: „Около това време е живял Исус, един мъдър човек, само ако можем да Го наречем човек, защото Той е правил чудеса и е бил учител на мъжете, които с радост са приемали истината. Той е склонил към себе си много евреи и езичници. Той е и Христос, когато Пилат, подучен от нашите началници, е осъдил да бъде разпънат на кръст, след това тези, които Го обичаха още от самото начало, не са се отказали от Него, и Той е дошъл при тях жив на третия ден, според предсказанията на пророците, които са предрекли това още десетки хиляди други чудеса, свързани с Него. Племето на християните, които са получили от Него своето име, живеят и до днес.”. Достоверността на това свидетелство се потвърждава и от факта, че Флавий е писал да угажда на римляните, а този откъс съвсем не отговаря на техния вкус. Затова той едва ли би го включил в работата си, ако не е бил сигурен в достоверността на всички тези събития.

Върховният съдия на Великобритания лорд Дарлинг на един частен обяд, когато разговорът стига до истинността на християнството, поискал думата, и казал: „Като християни, ние приемаме много аспекти на нашето учение за вярата, като например, проповедите и чудесата на Исус. Ако трябваше да приемаме на вяра всички постулати на християнството, аз щях да бъда сред скептиците. Решението на най-значителния въпрос, дали Христос е бил Този, за който Той се е представял, зависи изцяло от истината, която носи възкресението. По този най-сериозен въпрос от нас се изисква не само вяра. За възкресението, като за абсолютната истина, говорят толкова голям брой доказателства, положителни и отрицателни, преки и косвени, че никой разумен съдия в света не може да не признае истинността на възкресението”. Брук Фос Уесткот, английски учен, назначен за професор на кралската катедра в Кеймбридж, някога е казал: „Наистина, след като разгледаме цялата съвкупност от доказателства, ние няма да преувеличим ако кажем, че не е имало нито едно историческо събитие, което да е било потвърдено с такива очевидни и разностранни доказателства, както възкресението на Христос. Мнението за недостатъчност на тези доказателства е могло да възникне само въз основа на преднамерен подход”. Известния учен, професор Едуард Гордън Селвин пише: „Възкресението на Христос от мъртвите на третия ден, в пълна цялост на тялото и душата е факт, който изглежда също толкова безспорен, колкото може да бъде безспорен факт, потвърден с историческо доказателство.».

5) Промяната в живота на апостолите и свидетелството на Църквата

След разпятието на Исус, Неговите учениците са се скрили в къщата, затворили вратата, страхувайки се за живота си. Но след като са минали няколко дни тази група уплашени хора се превърнала в смели и въодушевени борци, които без сянка на страх и съмнение са били готови да приемат мъченическата смърт. Петър, който някога се бил отрекъл от Исус, бил арестуван за проповядване на възкресението на Христос, а по-късно е бил разпнат на кръст с главата надолу. Всички други апостоли, освен Йоан, са били убити чрез мъченическа смърт. Какво доведе до такава промяна в живота им? Отговор намираме в глава 15 на Първото послание към коринтяни, и тази промяна се състои в това, че Исус се явил на Петър и апостолите след възкресението си. Ако апостолите не бяха видели възкръсналия Христос и не са осъзнали, че всичко, което Той казва, е вярно, ако те не са били убедени в това, те биха продължили да се страхуват от смъртта. Никой от тях не би посмял да говори за това, че Христос е възкръснал, а още повече да умре от мъченическа смърт, ако това всичко не би било вярно. Нито един човек не би се решил да умре за нещо, в което той не е убеден. Промяната в живота на апостолите е важно доказателство за възкресението на Исус Христос и истинността на Неговите думи. Д-р Джордж Елдън Лед, анализирайки историческото значение на промяната в поведението на апостолите, казва следното: „Историците са принудени да признаят…, че трансформирането на апостолите остава … нерешим проблем. Той също е принуден да признае, че само във възкръсването на Исус може да се намери обяяснение на всички тези факти”.

Християнската църква, която започва с необразовани рибари, е била преследвана не само от еврейските големци, а и в продължение на три века се е опитвала да я унищожи властта на могъщата по това време Римска империя, и не е могла да го направи. В историята на света няма друг подобен прецедент, който с право може да се нарече чудо. Ако Христос не е възкръснал, тогава как да си обясним това свръхестествено оцеляване на първата Църква. Ако християнската Църква не е имала свръхестествената Божия помощ, а именно в лицето на възкръсналия Христос, то тя би била унищожена толкова лесно, колкото са били унищожавани бунтовете на една шепа селяни. Ето какво пише за това Майкъл Грийн, автор на много популярни и научни трудове: „Църквата, която е започнала с една шепа необразовани рибари и кръчмари, завладяла целия просветен свят в продължение на три века. Невероятната вест за световната революция няма аналог в историята. Това се случва, защото християните са съумели да кажат : „Исус не само умря за теб. Той е жив. Можеш да Го срещнеш и да откриеш за себе тази реалност, за която говорим”. Те направиха това, и все нови и нови църкви се прибавят към тази, която е била родена от Възкресенския гроб”. Дж. Н.Д. Андерсън стига до заключението, че църквата дължи своето раждане на възкресението на нейния основател. Той поставя красноречив въпрос: „Къде да намерим друга теория, която толкова да съответства на фактите”. Даниел Фулер отбеляза: „Опитът да се поясни появата на църквата без обвързването с възкресението е идея, която е също толкова безнадеждна, колкото да се опитаме да поясним историята на Рим без да говорим за Юлий Цезар”. Професор Робърт Грант заявява: „Ако възкресение не е имало, то появата на християнството би останало неразгадана загадка».

6) Реалната промяна на живота на хората днес.

Увереността ни в Исус се основава не само на фактите от миналото, но и на доказателствата и свидетелствата на Светия Дух днес. Много хора в днешно време, именно благодарение на Исус, са освободени от нелечими заболявания, зависимости от алкохол и наркотици, тютюнопушене, от различни проклятия, нещастия, депресии, получавайки нов пълноценен живот и радост.

През 19 век, известния атеист, Чарлз Бредлаф, предизвиква един християнин на дебат относно основателността на ученията за християнството. Неговото предизвикателство е приел Хю Прайс Хюз, предан служител на Божията нива, чието сърце се е запалило от любов към обезверените жители на най-бедните квартали на Лондон. Той е съобщил на Бредлаф, че е съгласен на диспут с него само при едно условие. „Предлагам – казал Хюз – всеки от нас да дойде на диспута с конкретни свидетелства, които да потвърждават истинността на неговите възгледи. А те трябва да бъдат представени в лицето на хора, мъже и жени, освободени от срамния живот в грях благодарение на всяко едно учение. Аз ще доведа 100 такива души, и Ви моля да направите същото.” След това Хюз помислил и казал, че ако на Бредлаф не му се намират 100 души, нека да доведе 50, ако и 50 не се намират, тогава нека да доведе 20. В края на краищата, и един човек ще е достатъчно. Всичко, което трябвало да направи Бредлаф, било да намери един-единствен човек, чийто живот се е подобрил под влияние на атеизма, и тогава Хюз, който щял да доведе сто души, животът на които е променил Христос, щял да се съгласи да влезе с него в диспут. Бредлаф отстъпил.

7) Убеждението на хората за личността на Исус.

Това, което е правил и говорил Исус, убеждава другите в това, че Той е Бог. За Неговите ученици и последователи—това е истина, която им е давала сила да отиват на смърт и мъчение. Апостол Павел, говорейки за Исус, казва: „Той, намирайки се в Божието подобие, не се е стремил на всяка цена да бъде равен на Бога, но той е унизил Себе Си, като се представил в образа на слуга, приемайки човекоподобен вид и превръщайки се в човек„. Несходството на Христос с други религиозни представители е забележима с невъоръжено око. Томас Шулц отбелязва: „Никой от видните религиозни лидери, нито Мойсей, нито Павел, нито Буда, нито Мохамед, нито Конфуций, нито някой друг, никога не са претендирали за титлата на Бога. Единственото изключение е Исус Христос. Той е единственият религиозен водач в историята на човечеството, Който не само твърди, че Той е Бог, но и успява да убеди значителна част от човечеството.” Дори Наполеон Бонапарт е знаел, че Исус не е бил просто човек. Той казва: „Аз разбирам от хора и мога да ви кажа, че Христос не е бил човек. Повърхностен ум би намерил прилика между Исус и основателите на империи или боговете на други религии. Но нито една такава прилика не съществува. Безкрайна пропаст разделя християнството от всички други религии… Всичко в Христа ме изумява. Духът му ме кара да треперя. Неговата воля далеч превъзхожда моята. Невъзможно е да Го сравним с който и да е друг човек по света. Той е самодостатъчна Личност. Неговите мисли и чувства, истините, които Той провъзгласява, способността Му да убеждава хората – всичко това не може да бъде обяснено нито с човешкото устройство, нито с природата на нещата… Колкото повече стигам до Него, колкото по-прецизно Го изучавам, толкова по-ясно виждам Неговото превъзходство във всичко, Неговото несравнимо величие. Неговата религия – това е откровение на ум, който няма как да е просто човешки ум… В никой друг, освен в Него Самия, не може да се намери пример за подражание на живота Му или Неговия пример… Напразно търсих в историята някой подобен на Исус Христос или учение, което може да се сравни с Евангелието. Нито историята, нито човечеството, нито миналите векове, нито природата са в състояние да дадат нещо, което би могло да се постави на едно ниво с Евангелието или да бъде използвано за да го обясни. Всичко, което е свързано с Христос, е поразително”.

Бог ни е дал достатъчно аргументи, за да знаем накъде да се движим.