Най-голямото предизвикателствo

Един от моите по-възрастни събратя, който често проповядва, веднъж каза, че за него най-голямото предизвикателство е проповядването по време на Мариинитетържества. Празници има много, но фрагменти за Божията Майка в Евангелията не чак толкова.

Обаче – както същият този брат казва – всеки път, когато се подготвям за проповедта, откривам нещо ново за ролята на Божията Майка в делото на спасението и Бог и виждам връзка с нашето обикновено човешко ежедневие.

Така през цялата настояща година Църквата е обърната по специален начин към Божията Майка. Първата възможност е 100-годишнината от явяванията във Фатима, а втората е подготовката за Световната младежка среща, която ще се проведе в Панама през 2019 година. С този дух в нашата родина се събират младежи. Първото събитие – Националната християнска младежка среща – се случи в Белене в началото на юли, а второто ще бъде Международният младежки християнски фестивал в Белозем от 28 август до 2 септември тази година.

Като организатори на фестивала, взехме присърце думите на папа Франциск, който ни насърчи: Подражавайте на Мария! И затова искаме заедно с младите хора да изследваме живота ѝ и да го следваме.

Дали ще успеем в това? Ще видим. Задачата не е лесна, защото точки на пресичане между днешната младеж и например предаността на Мария могат да не съществуват; или как днешните млади момичета биха могли да потънат в смирение и да бъдат толкова скромни, колкото е била Мария? Дали това може да бъде предложение и към младите мъже?

Определено можем да отговорим: Да, и днес Мария е изходна точка на нашите избори и нагласи. Важно е да мислим живота ѝ в съвременен контекст и да видим как тази Слугиня на Господа стои близо до нас.

Мария живее в реалността, не изпраща имейли с поздрави и не поства: Аз отивам с братовчедка си на планина (което означава: Виж колко съм добре). Отива и иска да помогне. Мария не казва на Ангела: Аз имам права, Имам свои планове, Аз не съм инкубатор, а казва: Нека ми бъде по твоята дума. Мария поема върху себе си всички последствия от този отговор.

Мария не изземва ролята на Йосиф и не му отнема възможността за лично решение, защото аз съм по-мъдра, по-грамотна, избрана, или не го оплита в мрежа от женски номера, не го манипулира. Мария му оставя избор, оставя се на разположение той да реши дали ще я защити и подкрепи, или не. Мария уважава Йосиф и не мърмори заради мизерните условия на живот. Не се вайка, че се е съгласила на това, че какво ми дойде до главата, та да раждам в такива условия.

Мария не очаква богатство, не прави сметки: Моят Син ще бъде някой – ще имам големи облаги. Тя се радва, че е била оценена, забелязана, почитана, но преди всичко, че тя може да поеме само неприятности, без удобства и лукс, а реален живот с всичките му последствия. И е доволна от това, което получава.

И накрая, Мария вярва в Бога и ни показва, че истинска вяра, надежда и любов са възможни и прости, макар и ние, хората, да успяваме да усложним всичко.

Мария стига до нас и ни помага да открием кои сме и накъде отиваме. Това е един пътепоказател на волята Божия към спасението.

Фестивалът не е много време. Започваме на 28 август 2017 година в Белозем. Можете да се молите за нас и да поканите младите хора, които познавате. Предвиждаме време за молитва и почивка. Чакат ни концерти и танци, уъркшопи и тематични срещи, нови запознанства. Всичко ще бъде вдъхновено от думите на Архангела, който казва на Мария: Господ е с Теб!, и ѝ показва уникално и голямо предизвикателство – да бъде Майка на сина на Бога. (MГ)

В статията са използвани няколко мисли от текста на Анета Либерацка Пътепоказатели на папа Франциск, Краков, 2016.

Един по-добър свят

snimka5

Вторият главен път – след Средиземно море – по който емигрантите се опитват да стигнат до Европейския съюз, минава през България и Сърбия. Когато бежанците успеят да прекосят България и достигнат до сръбско-унгарската границата, чакат седмици наред, за да пробият до Унгария.

Да си бежанец е тежко. Може и да имаш щастието да получиш помощ от добри хора или благотворителни организации, но може и да нямаш този късмет. Наскоро полицаи конфискували спалните чували на група бежанци. Ами... щяло да бъде студено, особено през нощта. Но поели този риск, защото вече били извървяли дълъг път към заветния по-добър свят.

Дали и ние искаме да постигнем по-добър свят?
Със сигурност нямаме проблемите на тези емигранти. Ние сме (все още) граждани на Европейския съюз и вместо спални чували имаме собствено легло.

Но един по-добър свят нас също ни привлича. Имаме своите планове и мечти. Може това да е щастливо семейство, престижен университет или просто да имаш собствена стая. Може би това е по-високият стандарт на живот в друга държава, повече пари в джоба или добри приятели.

Има много отговори – толкова много, колкото са нашите планове, очаквания и мечти. Дали те ще се сбъднат? Може би дори по-скоро, отколкото си мислим. Но има нещо, което, изглежда, е от основно значение в нашия път към постигането на по-добър свят. Това именно е Бог и Неговото царство.

Залисани във всевъзможни неща, можем да не го забележим. Обаче той съществува и иска да ни помогне.
Как можем да обновим връзката си с Него? Просто трябва да искаме това и да търсим възможности да Го срещнем: литургия в неделя, всекидневна молитва, но също и събития, по време на които ни се удава възможност да съграждаме по-добър свят между небето и земята. (МГ)

 

Врата на времето

vrata
Веднъж била организирана експедиция за изкачването на най-високия връх в света – Еверест в Хималаите. Много преди да се отправят на тази тежка експедиция, участниците в нея се подготвяли физически и събирали професионално оборудване. Всички били готови за тежкото изкачване. Били вече в Непал, в подножието на заветния връх, когато по пътя си решили да спрат в едно симпатично селце. Местните се оказали гостоприемни – предложили им вкусна храна, топла завивка и сърдечност. Как да откажат всичко това и да тръгнат по неприветливите склонове на планината! Решили да останат няколко дена. Когато стегнали багажа си, за да продължат напред, се оказало, че „вратата на времето“ се отворила и затворила. Следващият шанс щял да бъде след година.
Изглежда, не били направили нищо нередно. Само загубили време.
Може би на всеки се е случвало да пропуснем точния момент и вратата на времето да се затвори, преди да сме се усетили. И после си мислим колко би било хубаво, ако бяхме изкачили върха.
Но сега и на нас се открива възможност да решим да оставим топлото непалско село и да изберем тракийското село Белозем, което може да се превърне за нас в мястото, където да намерим спокойствие, приятелство и преди всичко да можем да обновим своята връзка с Бог и преосмислим себе си и живота си. (МГ)

 

Приятелството ще те намери

 

     Не искам да заминавам, не познавам никого... Моята приятелка не може да дойде, оставам си вкъщи... Аз съм срамежлив, не мога да общувам...
Колко пъти си чувал тези думи? Колко пътити се е налагало да ги изречеш?
И колелото се завърта: не тръгваш, понеже никого не познаваш, не познаваш, понеже нямаш смелост да рискуваш.
Обаче ако решиш, можеш да кажеш: действително, понякога и другият е непознат, и той се срамува, и той се страхува, другият не е враг.
     А сега свободно разговаряш, споделяш тайните си, времето тече много приятно. Готино е.
Какво е приятелството? Общи интереси, разговори на една и съща честота, еднакъв светоглед, споделени тайни. Ако имаш такъв опит, придобий още!
Ако нямаш, просто имай добри намерения, бъди човек, на когото хората могат да се доверят, и нe търси приятелството насила, то само ще те намери.
    Къде може да се случи това? Навсякъде, а също и там, където не го очакваш.
Едно от тези места е Фестивалът в Белозем. Тук се срещат младостта, спонтанността и вярата, които ни помагат да изградим нови човешки отношения. Ако имаш време между 25 и 30 август 2014 година, не се замисляй, присъедини се към нас. Имаме нужда от твоето присъствие. Каним те сърдечно. Хайде – ела! Бъди с нас! (МГ)

 

Още статии ...